Начало > Без категория > The Fourth Kind (2009)

The Fourth Kind (2009)

Затегнете коланите, захапете парче дебела кожа, за да не си отхапете езика, и ми позволете да ви сложа електродите. Следва нещо, което може да се сравни само с документален филм, защото всъщност не е и нищо повече. Затова, ако сте почитатели на Discovery Channel и всяка вечер се приспивате със занимателните аутопсии на доктор Джи, то това е филм точно като за вас.

Още от интродукцията човек, ако е достатъчно любопитен, за да се е озовал в киносалона преди да е прочел някое и друго пошло ревю по темата, ще започне да си задава въпроси от екзистенциален характер, като например „защо тази сутрин не си изядох разваления сандвич за закуска“. Това със сигурност щеше да му е осигурило много по-интригуващи моменти върху тоалетната чиния вкъщи, отколкото следващите два часа ще му осигурят някъде в Аляска, от която реално не се вижда нищо повече от един птичи поглед и няколко северноамерикански бора. Цялото останало действие се развива в четири до пет различни стаи, но, забележете, в които се случва абсолютно едно и също нИщо. Гарнирайте този бум от сценарийни поврати с антуража от две изражения върху лицето на Мила Йовович и това ви гарантира, че доктор Джи ще обере Оскарите на тазгодишната церемония по връчването им за сметка на бившия модел.

В интерес на истината трябва да отбележа, че Четвъртият вид, като за хорър филм, си е наистина плашещ. Даже и да сте смятали, че нищо не може да ви изкара от равновесие, пригответе се да дерайлирате от релсите на нормалното, защото този филм най-нагло ще ви излъже. Буквално. Което е и най-плашещото в целият филм. Както става ясно от заглавието и анимационния постер:


героинята на Мила Йовович не просто ще се среща, ами направо ще се „взема“ с някого от другия вид (не се самозалъгвайте, до края на филма няма да разберете нито с кого, нито защо). Проблемът е там, че всичко е представено като възстановка по действителен случай, придружена с архивни кадри, заснети на камкордър от „действителната“, но всъщност фикционална, особа на д-р Аби Тайлър – психолог, дълбоко законспириран в дебрите на Аляска (макар и чак 49-ти щат все пак и неговите 125 жителя имат нужда да разрешават психичните си проблеми). През цялото време ще се питате защо при наличието на толкова видео архивни кадри е нужно и Йовович да дава своя принос за дестабилизирането на екологичния баланс на земята с километри целулоидни отпадъци, но фактите говорят сами за себе си. Още в първите кадри г-жа Пол Андерсън (съпруг и изестен режисьор на въпросната) ни казва буквално:

„Аз съм актрисата Мила Йовович и ще изпълнявам ролята на д-р Абигейл Тайлър в Четвъртият вид. Този филм е драматизация на събитията, които се случват от 1-ви до 9-ти октомври, 2000-та година в град Ноум, Северна Аляска.“

което ни ориентира в две посоки:

– че сме в киносалон (евентуално) и сме достатъчно тъпи идиоти, че да не сме сигурни за кой точно филм сме си дали парите, от което става ясно, че таргет аудиторията е неориентирания, пъпчив тинейджър с попкорн и кола в ръка, дето е решил да убие два часа преди да забие в дискотеката на ъгъла;

– и второ, че след като актрисата застава със собственото си рожденно име пред нас и ни убеждава, че филмът е по реални събития, то той наистина ще бъде по реални събития.

Е, да, ама не. Оказва се, че щом е на кино лента, границата между фикционално и документално е точно толкова прозрачна, колкото прозрачни са намеренията на режисьора Olatunde Osunsanmi да травмира непорочната ни душевност, свикнала да възприема малкото чистосърдечни истини в киното с широкоотворено сърце и джобове обърнати с хастара навън. Наглостта е странна птица, а тук тя освен, че е приела формата на кукумявка (?!?), която всяка вечер се приютява на прозорците на позаспалите пациенти на вещата психоложка, отгоре на всичко ще предизвика и дежа вю на закоравелите фенове на културно-масовото събитие Туин Пийкс, защото същите ще останат удивени от сблъсъка със същия куест, но с гениалната разлика, че вече не совите не са това, което са, а едни други техни пернати братовчеди СА (или не СА). Олатунде се е погрижил затова, защото освен режисьор се е „цанил“ и за сценарист, което явно гарантира на двамата фена на неговото творчество, че ще видят нещо ново и свежо. Само че новото свършва там, където свежото никога не е било – в интрото на Йовович – и то е в това, че никой никога не е лъгал толкова нагло от свое име. Шейм он ю, Мила!

Бидейки съвсем честен трябва да призная, че във филма не липсва и част от атмосферата на Досиетата Х. Даже ми е изключително трудно да разглеждам това заглавие извън контекста на култовия сериал. Ако някой ми беше казал, че всъщност това е поредната негова серия, щях да се зачудя къде са били през цялото време Мълдър и Скъли и съвсем скоро щях да стигна до логичното обяснение, че са били дегизирани като канадски кленове, за да хванат кукумявката, когато тя кацне на някой от клоните им. Хитро и амбициозно и все щеше да има повече смисъл от бълвоча на Олатунде сам по себе си.

Друг плюс (сравнението с X-files е плюс за филма, повярвайте ми) са няколкото наистина стряскащи епизода в т.нар. принаден документален материал, без който магнитния носител на ДВД изданието щеше да струва два пъти повече от филма. Когато „истинската“ докторка се прави на докторка и започва да хипнотизира един от отвлечените пациенти, лицевата му мускулатура заимства гримаси от антуража на Джим Кери, след изпълнението на които обикновенно се търси пластичен хирург. След което с пациента се случва най-очакваното според постера – вдига се на метър над леглото, но смея да отбележа – по достатъчно ефектно-ужасяващ начин. Мимолетната поява на Другите в хипнозата, която колега-психолог прилага върху героинята на Йовович, също се нарежда сред няколкото добри момента, които си струват „салтоморталето“ върху стол на колелца при изгасена лампа, но все още чакам някой да ми обясни защо извънземната раса през цялото време употребяваше вратата, след като при последния случай на посещение съвсем спокойно си влезе и излезе през тавана.

Но стига съм му вдигал акциите на Осунсами Алатунде Малатунде… и останалите предци от древния му африкански род, които само биха се ужасили от това в какво се е превърнал невръстният им правнук. Тоя филм не си заслужаваше и половината от половинчатия ми коментар, и, ако все пак остана нещо, заради което да си е струвало двучасовото изживяване, то това бяха уроците по астро-шумерски, чието визуално онагледяване в един от „най-драматичните“ моменти на филма (?!?) съвсем спокойно може да се ползва като помощен материал от студенти по лингвистика и история на древния свят.

5/10

Advertisements
Категории:Без категория Етикети:,
  1. 6 март, 2010 в 12:21

    Филмът е една огромна глупост. 5 от 8 му е много, аз бих дала 2, хаха. И на 2 (!!!) пъти видях българското знаме на заден план в къщата. А совата, астро-шумерският и това, че е базиран на реални събития избщо не искам и да коментирам. 😀

  2. 6 март, 2010 в 12:40

    5 от 8 съм го драснал по инерция, уж се водя по десетобалната. Сега ще го оправя. Иначе това за БГ знамето не съм го забелязал. Явно на този етап съм бил тотално оттегчен… 🙂

  3. Bla
    6 март, 2010 в 13:51

    Компютърът ми блокира всеки път, когато реша да сваля филм от типа "The Fourth Kind". Слава Богу!

  4. 6 март, 2010 в 13:56

    Паранормално тъп филм. Никога не съм знаел, че на Витоша има толкова извънземни. 🙂

  5. 6 март, 2010 в 14:31

    @Bla:Завиждам ти за РС-то – де да имах и аз такова… Колкото до "естетическата обективност", ще си я поръчам… как върви на бройка?… :)@cinemascrotum:Абе помня и аз, че по едно време Петият елемент се подвизаваше и из българското хотелиерско пространство… а то било заради мондошиваните… 😉

  6. Bla
    6 март, 2010 в 15:26

    На кило се (про)дава, не на бройка. 🙂

  7. 7 март, 2010 в 15:25

    Имам чувството че си губиш времето с разни филми – тъпни!Господин Бла е много прав – това са филмчета на кило .

  8. 7 март, 2010 в 19:05

    Да приемем, че с "ревютата" си отдавам дължимото на творческия "гений" на режисьорите, сътворили определени "шедьоври", волно или неволно попаднали в полезрението ми. Вика му се избиване на акумулиран гняв с лечебна цел. :)Иначе в търсене на промисъл от време на време горните кавички отпадат и тогава пиша някое и друго по-свястно ревю. А доколколко е по-свястно… 🙂

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: