The Hurt Locker (2008)

Клише, обезвреждане, престрелка, клише, бомба, клише, престрелка, клиширан разговор, труп, бомба в труп, клише, престрелка, клиширан разговор, клише, клиширан край.

Изобщо нямам намерение да пиша по темата. Много ще ми дойде да се занимавам с поредното гигантско недоразумение за тази седмица.

Или както казваше дребничкия Дюи от Малкълм ин дъ Мидъл – нищо не очаквах и пак съм разочарован…

*** Отговор към коментара на Cinemascrotum ***

Приемам забележката, но вчера бях прекалено афектиран, за да тръгна да обстоятелствам. А и сега, ако почна, чувствам, че няма да мога да се спра и ще напиша „ревюто, което не трябваше да бъде написвано“, но ще гледам да съм максимално кратък.

1-во Бигалоу правило:
Около всяка заложена бомба no matter when and where виси по един терорист с идеята да я възпламени в момента, в който един-единствен човек от отряда за бързо отреагиране е в непосредствена близост до нея. Мислех си, че идеята на терористите е да има жертви, но изглежда съм бил под обстрела на американската пропаганда. Идеята всъщност е била да има съспенс.

2-ро Бигалоу правило:
Не е необходимо до теб да достигат осколки от взрива. Достатъчно е да направиш един вратарски плонж, за да си отидеш от този свят.
Първо и последно изключение от 2-ро правило:
Правилото не важи за главен герой в заключителна сцена, изостряща съспенса и добавяща нови краски към героизма на измъчения солджър. (Тук се получава нещо като оная Нова година, когато Слави ни заливаше с благородната саможертва на БГ контингента в Ирак. Момчетата не били там за пари. За какво са тогава, заради сините очи на генщаба ли?! Войник си, отишъл си там, за да си даваш задника. Ако си цивилен и си подложен на същата драма – тогава и десет филма ще ти посветя. Иначе – какво правиш там, да те вземат мътните?!)

3-то Бигалоу правило/клише:
Военен психолог под въздействието на пациента-войник и собствената си неукрепнала съвест, решава че вече не му се стои зад удобното бюро, и иска да отиде на оглед със SWAT. Недоизрекъл думите си и вече всеки второкласник, издържал до този момент от филма, знае, че въпросният is DEAD for sure… 10 минути по-късно вездесъщите талибани решават да гръмнат една бомба насред нищото, само и само, за да утрепят най-миловидното копеле от врага, което чисто и просто може да бъде гръмнато и от сляп снайперист с паркинсон от движещ се трабант по калдаръмена улица и то без загуба на амуниции. Но явно бомбите и обслужените с труд и време самоделни взривни устройства никак не са им кът и ги пръскат за квот им падне.

4-то шибано WTF правило:
На своя отговорност безстрашното копеле повежда единствените си двама подчинени към няква тъмна плетеница от улички в издирването на някакъв имагинерен противник спотаен… някъде там. Отгоре на всичко те се… разделят (!?!???+!??+++“?!+“=%“/!?)… Отгоре на това единият от тях убива… някого, но самия него не го убиват ами го пленяват и тръгват да се изнасят. В тъмното, през две псечки разстояние, безстрашното копеле вдига оръжието и обезврежда двамата талибани. Баси реализма, баси героя!? Един от куршумите чупи бедрото на брата-другар на 9 места. Последствия – никакви. Административно порицание за отлъчка от задължения и изпълняване на дейности не свързани с техните преки отговорности… Я стига, това армия ли е или кво…

5-то… нещо си:
Талибан стреля по кола, заредена с експлозив, улучва резервоара и той се възпламенява. Тъпите копелета от Myth Busters имаха цяло предаване по тоя повод. Направиха една кола наблъскана с гориво на решето само и само, за да докажат, че резервоар не може да се взриви с помоща на огнестрелно оръжие. И все пак… може ли Катрин Бигалоу да взриви кола от разстояние с гол пистолет? Може, ако вътре е бившият й съпруг – Джееееймс Камерън! Катрин, мило момиче, ю ар БЪСТЕД!

6-то… :
Единственото, което ме изненада беше, че Еванджелин Лили оцеля. Както беше тръгнало всеки гостуващ що-годе известен актьор да си отива скоропостижно в най-кратки срокове, цяло чудо е, че на нея й се размина. Но вероятно на това му се вика женска солидарност.

7-мо… морализаторстване:
Мразим да ми четат морал. Още повече, ако е съшит с бели конци и опити за real-life-action диалог между милитъри гайс. По-добре да си бях пуснал да гледам следващата серия от Братя по оръжие, че нещо не ми остава време да догледам оставащите.

Има още поне 4-5 сцени, които ме издразниха тотално, но мисля, че и това стига. В момента се опитвам да кажа и нещо мило за филма… може би нещо за онзи последен разговор между негрото и героя в хамъра на връщане от… (ох, да, онова тъпо, колкото света, изпълнение с „обезопасения“ с катинари жалък санъфабич, дeто Катрин не се посвени да изкорми)… но няма да го кажа, защото дори не мога да го формулирам. Може би защото се опитвах поне в този момент да изпитам нещо като съпричастност към филма като цяло, но явно не ми достигна лицемерие…