Кино (про)порция
Филми, за които две думи са достатъчни:
Ако ви се „гледат ужаси“ от класическия тип с достатъчно намеса от отвъдното и, бореща се за душата си, руса кифла от село, имате голям шанс да изпитате моментно удоволствие в продължение на два часа (!), което определено не означава това, което може би сте си помислили, но поне притъпява болката от скучния ден. Ще се сблъскате с достоверното изпълнение на Alison Lohman, недостоверното – от страна на джуджето Justin Long, което дълго се опитвах да забравя в ролята му на „хакерче“ от „Умирай трудно 4.0“, стряскащото присъствие на една баба с румънско-ромски корени и други такива красоти. Ако ли пък не ви се „гледат ужаси“ или под ужаси разбирате физиономиите на Джим Кери, то вижте какъв хубав ден е навън…
The Jane Austen Book Club (2007)
Романтика с елементи на драма, като и обратното е вярно. Свеж сюжет, подобаваща актьорска игра, сред която изпъква Емили Блънт и, разбира се, захаросан край, но той си е общо взето жанрово предопределен. Въпреки това е забавен. Историята се върти около няколко жени и един мъж с различни съдби, обединени от клуб, обсъждащ романите на Джейн Остин. Не съм чел нищо нейно, но съм почитател на телевизинната адаптация на ББС на „Гордост и предразсъдъци“ и на „Разум и чувства“ от 95-та с Ема Топсън и Хю Грант, а това филмче някак си се движи в коловоза на нейните истории. Твърдо не се препоръчва на Cinemascrotum, но той е просто друг случай.
Два часа Джош Хартнет (тук в ролята на изтерзан пикльо) се мята от женска на женска, докато в мислите му постоянно е неговата голяма любов в лицето на Даян Крюгер. Това е несинтезираното дълбокомислено послание на филма. Синтезираното мога да го предам, използвайки три пъста с преобладаващ среден. Поразяващо плосък Хартнет, картонена Крюгер и сравнително поносима Роуз Бърн, въпреки безспорният й талант – просто проблемът не е в нея. Иначе е възможно и да не съм схванал нещо, защото след 30-тата минута нервите ми бяха на привършване, заради което скролнах остатъка.
La Cosa Nostro 
Трябва да го гледам тоз Драг ми ту Хелл. Изглежда интересен. сега видях, че си основал втори блог 🙂 Честито!
Там си изливам душевните терзания. Този си остава само за кино и гравитиращи около киното новини. Така се надявам да избегна вакханалията в този блог, защото съм се зарекъл да го пазя чист и неопетнен от зловредни мисли… 🙂
"Гордост и предразсъдъци" всъщност е най-добрата и книга. При четенето на "Ема" се изнервих, по-добре е да се гледа филма с Гуинет Полтроу и Джеръми Нортън. Тоя си го бях харесала още от "Мрежата" със Сандра Бълок…страшен профил има…:)Общо взето Джейн Остин ми върви много мудно, с тия описания и тромави диалози. ББС имаха чудесни тел.адаптации на Шекспировите пиеси! Сега оставям всички похотливи мисли тук и ще скоча в другия ти блог с измити ръце.:)
Нортъм го помня от "Идеалният съпруг" с Джулиан Мур – за неговия профилм не знам, но за нейния… 🙂 Там е велика.А "Ема" си го бях набелязал навремето, но… както често се случва с плановете на мишките и хората, и той остана някъде назад… Но ще го издиря в близките дни.А адаптациите по Шекспир ги помня. Имаше много атмосфера в тях, въпреки че какво ми разбираше главата по онова време… 🙂
И на мен напоследък ми се случва да скролвам филми:)Подобно на lammoth мисля да изгледам само Drag Me to Hell.Тъй като Blood river преди няколко дни ми дойде в повече 🙂
На мен IMDB коефициент под шест ми действа като сигнална лампа за мега боклук. Но понякога от нездрав интерес тествам до коя минута ще ми издържат бушоните. Напоследък не държат особено – само сменям… 🙂
Да се включа косвено за Ема – много свеж филм. Не съм сигурна обаче, дали не ми харесва, само защото съм жена и заради прилежащите на този пол емоционални характеристики. А Затътри Ме В Ада е meh по cool-o-meter-a ми.
Това за прилежащите на нежния пол емоционални характеристики не го разбрах съвсем. :)Аз си падам по "Разум и чувства", "Гордост и предразсъдъци", "Тетрадката", "Мостовете на Медисън" и "Джери Макгуайър", а в тях движеща сила са емоциите. Трябва ли да се притеснявам от нещо? 🙂
Живеем в демократична държава и полу-осъзнато общество, имаш право да (не) се притесняваш от каквото решиш. 🙂
Аз правата си ги знам. Питах за съвет. 🙂
"Питах за съвет" – 50лв на час за консултантски услуги. xD
Само срещу диплома за психолог. А и ще ми трябва около месец, за да събера парите от закуски… 🙂
Спокойно, не бързай, на мен ще ми трябва малко повече, за да събера пари за диплома на психолог.
Всъщност, "Wicker Park" е жалък опит за US' римейк на далеч по-добрият "L'appartement" с Венсан Касел, Моника Белучи, Роман Боранже. Гледай него.Поздрав!КостА
Оляха се с подобни изцепки, последната от които е "Death at a Funeral" – тотално сбъркан и ненужен опит за смилане на продукт до възприемчивостта на средностатистическия американец… Не бях обърнал внимание, че "Wicker Park" e римейк, но това говори още по-зле за него. По изпитана рецепта да направиш бълвоч си е постижение достойно за неуважение.Иначе мерси за препоръката, ще "избера европейското". И без това Белучи не съм я гледал от доста време. Май от "Малена" насам.