Chloe (2009)

Режисьор: Atom Egoyan
Музика: Mychael Danna
Жанр: Драма, Трилър
Каст: Julianne Moore, Liam Neeson, Amanda Seyfried, Nina Dobrev
IMDb:  6.7

Напоследък случва ли ви се да сядате пред екрана – бил той голям, среден или малък – с чувството, че ще се „нахендрите“ върху един – голям, среден или малък – посредствен филм. На мен започна да ми става навик, затова и в последно време чашата ми с компот обикновенно е наполовина празна, а скепсиса в мен блика като мръсен канал насред градска плажна ивица. В този смисъл очаквано започнах да се питам какъв е смисълът да пиша дълги, пошли ревюта по темата освен, за да си spellcheck-вам правописа и изливам отрицателната енергия в чистите води на блогопространството, както и, за да хинтвам вас – няколкото верни мои читателя – да не си хабите енергията в гледане как два часа от живота ви се изнизват безвъзвратно между пръстите. Е, не открих друга причина, но стигнах до извода, че не си задавам правилният въпрос и трябва да го преформулирам така: „Какъв е смисълът да пиша, след като мога да го нарисувам?“. Разбира се и в този въпрос нямаше особено много (с)мисъл по простата причина, че рисувам като трудоустроен шлосер с два пръста – по един на всяка ръка, – затова и реших, че да плагиатствам кадри е най-хуманното, което мога да направя – както, за да щадя вкуса на изтънчена аудитория, като вашата, така и за да осигуря удобството на удебелен блогър като мен.

След цялото това излеяние, стигнах до следното бледо подобие на комикс върху реверсивната версия на „Фатално привличане“ (което определение само по себе си е един огромен и незаслужен комплимент) на уродчето с ляв уклон Атом Егоян, в която съвсем незабележимо участие взима и, набиращата тийн-почитатели актриса от български произход, Нина Добрев. Съвсем естествено няма нужда да споменавам, че в главните роли се подвизават вездесъщата Джулиан Мур, същата, като в „Тялото на Дженифър“, Аманда Сейфрид, и достолепния Лиъм Нийсън.

Историята е колкото проста, толкова и тъпа, затова и мисля да не ви раздавам либретото:

И както често се случва в по-посредствените заглавия, а реших че по-посредствено от това няма накъде, добавих този алтернативен край, който оставя сюжетната линия отворена за бъдещи, кое от кое по-долнопробни, продължения: