Архив

Archive for юни, 2010

Герои на нашето време: Яките пичу`е

Пак се набутах. Елфа ме кастна за новата супер продукция „Яките пичу`е от Свещенната гора“, в която ще вземат участие и много други големи имена, които в следващите няколко реда ще се опитам да ви презентирам подобаващо зле:

Индиана Жоунс – от малък бил запленен от образа на древната шумерска богиня на плодородието Инана. В годините на плодородието си бил хванат от пазача на местния музей да мастурбира пред нейна статуетка, както и пред платно с образа на Венера Милоска. Нанесените щети върху експонатите са отстранени след реставрация.

Хан Соло – преди да стане междузвезден контрабандист, често бил засичан да обикаля местната римокатолическа църква, опитвайки се да измести солиста в църковния хор. Когато не търсел солова изява, обикалял блатата и замерял жабите с камъни. Това занимание предопределило взаимоотношенията му с другият известен контрабандист от междугалактическата сага – Джаба Хътянина.

Роки – до 14-годишна възраст живял изолирано в месарски склад в едно от предградията на Чикаго. И до ден днешен местните жители твърдят, че никога през живота си не са яли толкова крехко говеждо месо. Ако сега тръгнете по улиците на въпросното предградие, ще чуете в непринудени разговори между гражданите умилителни възклицания като: „Где е момчето с кривата устаааа, беее!“.

Рамбо – типичен тюфлек. 18-годишен напуска дома си, за да се впусне в приключения по поречието на река Меконг. Баба му твърди, че е заминал, защото объркал името на реката с любимия си герой от детство – шимпанзето Кинг Конг. Травмите, които получил във виетнамската джунгла, оставили неизличими следи в съзнанието му и до днес той продължава да бълва продължения на приключенията си.

Джеймс Бонд (Шон Конъри) – почти сигурни източници твърдят, че в нощта след премиерата на „Dr. No“ (първия филм за Джеймс Бонд) Нейно Величество кралица Елизабет потърсила усамотение в покоите си и, след като поръчала да й донесат 4 килограма краставици, пожелала да я оставят на спокойствие. Днес Шон Конъри е Сър Шон Конъри.

Мръсният Хари – сменил набързо няколко биографа, защото го дразнели как дишат. Телата им все още не са открити.

Супермен – в края на 70-те години легендарният Кристофър Рийв открива цяло ново течение в модната индустрия. Хората масово започват да обличат долните си гащи върху панталоните. Модни къщи по цял свят фалират, което води след себе си съкращения и трусове на фондовата борса, както и смяна на политически лидери.

Филип Марлоу – в годините на съзряването си носи гълъбовосин костюм с тъмносиня риза, вратовръзка и кърпичка в горното джобче, черни високи обувки и черни памучни чорапи на тъмносини ивици. Бил е спретнат, чист, избръснат и трезвен и хич не го било еня дали на някой му пука. Изглеждал е точно така, както е трябвало да изглежда един добре облечен частен детектив, тръгнал на посещение при четири милиона долара.

Батман – не е тайна, че баща му, дългогодишен ватман в готъмското метро, често взимал сина си, отивайки на работа, и дори веднъж го изгубил на левия завой за Тутракан. Предполага се, че точно тогава момчето се било надвесило от прозореца, за да хване летящ плъх за опашката и случайно залитнало. От този момент нататък малкият Батманчо се променил коренно и хрониките на града красноречиво говорят за това.

Тарзан – дълги години полемиките за произхода на Саскуоч, не спирали да тровят големите умове, докато един ден един от тях не се запитал логичното: с кого Тарзан е споделял мочурливото си леговище преди да се появи възлюбената му Джейн. Антрополози усилено работят по случая.

Форест Гъмп – има сериозни съмнения да се смята, че преди да бъде открит за Холивуд, Гъмп всъщност е бил бавноразвиващ се, но, започвайки снимки, в едно сумрачно ъгълче зад декорите му се „случила“ Робин Райт-Пен. След този случай той „влязъл“ в роля и оттогава всички го знаем като геният на столетието.

Други лауреати, заслужили мястото си в този списък:

Индира Ганди (често бъркана с дясната ръка на Индиана Джоунс) – лексикално предопределена за тази категория без оглед на първичните й полови белези.

Махатма Ганди – за големият Бен Кингсли все още се говори, че се е въргалял мъртво пиян с 64 девственици в пещера в южен Афганистан, докато Махатма лично изпълнявал себе си в продукцията на Сър Ричард Атънбъроу.

– Списъкът на Ссссчиндлер – цели две попълнения – Лиъм Нийсън и (този път истинският) Бен Кингсли.

Мисля да приключа с тази стена на (по)зòра, че ми стана съвестно. Денят преваля, а ето, че изръсих повече глупости, отколкото ми е дневната дажба. Сега сте вие, пичу`е…

Категории:Без категория Етикети:,

Release candidate: "Pantheon of the nasty bitches"

Ето, че дойде време да нахраня папагала, както се изрази веднъж многоуважаваният губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер в едно от многото си класически превъплъщения на големия екран, белязали дните му на културист в Холивуд. Реших да направя обещаното кратко обобщение на това, което някои хора определят като гигантско недоразумение, и което аз намирам за прекалено ласкателно определение. Става дума за така наречената класация „Пантеонът на гадните кучки“, която се превърна в културно-масовото събитие на годината за моят незначителен блог и то благодарение на копирайтърските способности на Bla, който имаше инициативността да я предложи на вниманието на свежарите от Svejo.net и в тоя смисъл да ме изложи на длъж и на (тебе)шир. Представянето изглеждаше така, а резултатите бяха, че за един следобед блогът ми отчете толкова посещения, колкото не беше виждал за цялото си съществуване, поради което съвсем естествено ми се доплака. Е, съдбата е гадна кучка, която много рядко излиза от роля, но този път го направи…

За да не остане целият този шум без подобаващ край, а и, както вече казах, за да уважа вас и да не унижа себе си, пренебрегвайки даденото вече обещание, сводката от вашите предложения за най-гадни сред гадните и най-зли сред злите кучки вече се помещава тук: „Pantheon of the nasty bitches“. Надеждите ми са тя да расте с ваша помощ и подкрепа и, когато някоя кучка ви ядоса, за назидание да я добавите с коментар. Идеята е ясна – злото трябва да бъде изобличавано. А и така, когато ви се догледа филм със зли кучки, ще имате богат набор от препоръчани такива.

Разбира се останаха няколко въпросителни, като например дали да се добавят в списъка предложения, като:

Alien queen – H.R. Giger – Aliens – 1986 – Дринов
The mother – Anthony Perkins – Psycho – 1960 – Nostromo
Madeline Ashton – Meryl Streep – Death Becomes Her – 1992 – Nostromo
Helen Sharp – Goldie Hawn – Death Becomes Her – 1992 – Nostromo,

но реших, че „кучкостта им“ е подложена на няколко съмнителни момента. Първо – липсва актьорският елемент („Aliens“), второ – липсва актрисата („Psycho“), трето и четвърто – комизмът им идва в повече („Death Becomes Her“). На база на тези разсъждения, сериозно се замислих върху предложението на Ламот:

lammoth каза…
Всички шефки са зли тъпи кучки! Да им съхнат циците. Заради една от тях са ще пропусна мача Италия-Словакия. БАН съкс. Искам да си ходя вкъщи 😦
24 юни 2010 17:20

Шефката на Ламот – В ролята самата тя – БАН – 2010 – Lammoth

Каквото и да си говорим мисля, че доводите му са железни…

Категории:Без категория Етикети:, , , , ,

Пантеонът на Гадните кучки

Ма не знам що така се подведох от две подмятания – иницииращото – от страна на върлият сатанист и зомбист, и още по-върл заклеймител на християнската вяра и скодоумие – Бла и подемащото – от вездесъщия приказен герой и прокламатор на вярата в единственият и всеопрощаващ Дядо Коледа – Le Grand Elf. Аз, понеже лесно прихващам разни такива срамни… ъъъ… инициативи, реших че тука му е мястото да направя една бърза подборка на що зло съм видял от това същество с ХХ(Х) хромозома, озарявало – къде за нещастие, къде за две – екрана на моите младини. Следващият компилейшън няма претенциите да е пълен, но има претенциите да е направен „на две, на три“, така че не ме съдете, ами по-скоро се включете с попълнения…

Nurse Ratched (Louise Fletcher) от „One Flew Over the Cuckoo’s Nest“ (1975). Няма как да не сте имали мокри сънища в компанията на едрогърда мед-сестра и същевремнно да не ви се е искало да я нашляпате. (За Ламот знаем, той вече го е правил.) Е, сестра Ратчед изобщо не е в тази категория, защото в нейният случай този, който трябва да си пази задника, сте вие. Майката на актрисата Луиз Флетчър трябва доста да си е покихала навремето, защото и днес не са малко хората, които продължават индиректно да я „поздравяват“…

Marquise Isabelle de Merteuil (Glenn Close) от „Dangerous Liaisons“ (1988). Лице родено да играе гадни кучки, наред с образът й в друго емблематично заглавие – „Фатално привличане“. Едва ли сте забравили физиономията й, когато героинята й произнесе фразата „All right. War.„, както и срамът и унижението залели тези меко казано отблъскващи черти във финалната сцена. Е, това е тя, абсолютната Глен Клоуз. Желанието ми да избягам, като я видя, е извън моят контрол…

Phyllis Dietrichson (Barbara Stanwyck) от „Double Indemnity“ (1944). Който е смятал, че ще я пропусна, акъл е нямал. Филис е първородният образ на злото. На второ място след Ева. Малко ще е, ако кажа, че този филм е сред 10-те най-значими за миналият век поне в личната ми класация, а Барбара Стенуик е колкото гадна, толкова и съблазнителна. С две думи – дявол в сластни форми…

Annie Wilkes (Kathy Bates) от „Misery“ (1990). Дори Стивън Кинг се е будел облян в пот, след като е гледал изпълнението на Кати Бейтс. За тази дама дори не е необходимо да играе, за да ви докара сърцебиене. Ако умирате от желание Кати да ви напляска, достатъчно е да сте добър писател с няколкохиляден тираж и порядъчен брой откачени фенове.

Baba Yaga (various artists) от славянският фолклор. Често привиквана в нощни доби заедно със съратника си дядо Торбалан, за да всява респект и психически травми у малките дечица. Ефект – поразителен и постоянно наблюдаван в ежедневието около нас. Великият Мусоргски не пропуска да я увековечи в своите „Картини от една изложба“.

Та остава въпросът кои са вашите кошмари? Споделете ги и обещавам после да ги сбера и класифицирам, за да ви е още по-зле като се присетите…

Категории:Без категория Етикети:,

Strange Days (1995)

Режисьор: Kathryn Bigelow
Сценарист: James Cameron
Жанр: Action, Crime, Drama, Mystery, Sci-Fi
Музика: Graeme Revell
Каст: Ralph Fiennes, Angela Bassett, Juliette Lewis, Tom Sizemore, Michael Wincott, Vincent D’Onofrio, William Fichtner

Някой съмнява ли се в качествата на най-добрата режисьорка на нашето време Катрин Бигълоу, родила от неопознаваемите дебри на утробата си този непонятен за мен феноменален труд на родилни мъки, носещ покъртително-оригиналното заглавие „Войната е опиат“? Не си мислете, че това е риторичен въпрос – ако беше, нямаше така яростно да си гриза ноктите, в очакване някой да ме осветли по този крайъгълен въпрос за киноманската ми същност, тровещ спокойният ми сън още от деня, в който се сблъсках с гения на тази жена-исполин и настоящ носител на приза „най-шибан режисьор“ в историята на академичните награди. Всъщност призът й може и да е незаслужен, защото няма как да съм сигурен в сексуалната ориентация на всички предишни лауреати, но за нея със сигурност знам, че поне един й се е опитвал, макар и с променлив успех, съдейки по бракоразводното им дело. Ако все пак някой все още има болни илюзии за качествата й като режисьор, след като се е насладил на спиращият сърцето оскаров опиат, то нека се върнем малко назад в кинобиографията й и разгледаме настоящото заглавие.

Действието ни запраща два дни преди настъпването на новото хилядолетие – време, в което американската действителност се е превърнала в полицейска държава и танкове бродят из улиците, обезпокоявани от разпокъсани групички неориентирани борци за… нещо си. Престъпността е взела връх и ченгета с палки, каски и щитове всяват мир, спокойствие и нито грам респект сред… тотално неясно кого. В целият този хаос бившето ченге Лени Неро (Ралф Файнс) е открил бизнес ниша, в която да се изявява като пласьор на спомените на други хора, записани върху мини компакт дискове. Искате да усетите адреналина от това да оберете магазин и ченгетата да ви погнат и всичко това без опасност случаен куршум да ви отнесе темето – моля, заповядайте! В този си облик героят на Файнс явно трябва да го играе рядко хитро копеле, което е в час със законите на уличната джунгла, но се оказва, че той е просто едно лекенце с кожени панталони, мазна коса и вратовръзка на клоун, до което кака Катерина е изтипосала една елегантна, чернокожа пантера, бивша сервитьорка и настояща бодигардка с армейски умения в ръкопашния бой и боравенето с оръжия (Анджела Басет), която през цялото време ще изниква от нищото и ще му спасява разгащения задник… Добре, знам как ви звучи това, но пробвайте да го преглътнете, защото истински невъобразимото тепърва предстои.

Както често се случва в по-елементарните филми, разчитащи на вече наложени стереотипни герои, които да спасяват сюжетния екс(пери/кре)мент, отнякъде се появява близкият приятел на Лени, Макс (Том Сайзмор). Бивайки толкова близки… Ех, да, добре, схванах, че сте схванали кой ще се окаже мръсникът в края на филма, но пък Катрин все още не го е разбрала. Така че дайте й малко време на неориентираната шаврантия… Та тия тримата се съюзяват, за да открият кой е убиеца на приятелката на бившата приятелка на Лени. Въпросната в последните си мигове живот го посещава, казва му че бившата му приятелката (Джулиет Луис) също е в опасност и му предава едно CD, на което той не обръща внимание, докато сценарият не нагнетява обстановката, така че това да стане неизбежно, след което тя се омита и естествено бива убита. Ленито тръгва да спасява героинята на Луис, която пък се оказва пачата, която го е изоставила и в която той все още е лудо влюбен, но тя съответно не споделя чувствата му и се шиба с някакъв баровец, с който нашият човек съвсем естествено не се долюбва…

Всъщност е изключително уморително да се опитвам да ви преразказвам действието, за да стигна до поантата, която от своя страна да ви разпилее мозъка по стената. Просто това няма да се случи, а аз загубих 2 часа и 20 минути, предвкусвайки цялата тази обреченост на мат`риала. Затова сега ще ви зарадвам с риъл-тайм екшън от мястото на събитието. Enjoy and click to enlarge! (или зуумнете цялата страница с помоща на натиснат Control и скролера на мишката)

Категории:Без категория Етикети:, , , ,

Кратка анотация: Stir of Echoes (1999)

Режисьор: David Koepp
Сценарист: David Koepp (по романа на Richard Matheson)
Музика: James Newton Howard
Жанр: Thriller, Horror, Mystery
Каст: Kevin Bacon, Kathryn Erbe, Illeana Douglas, Kevin Dunn

Изпадам в тиха ярост всеки път, когато перспективен хорър с изчистен сюжет, градиращ съспенс и вледеняващи картини през първият половин час, на 31-вата минута „изтрещява“ заради стереотипна приумица на сценариста да превърне протагониста в кълбо от нерви, защото, видите ли, някой трябва да се гневи и тръшка, за да е кинозрителят в час с дълбоката драма. Самоцелната гавра с героя на Бейкън, силнопреувеличената „конфликтна“ ситуация между него и жена му, почти лишеното от нормални човешки емоции, като страх и боязън, тяхно дете и липсата на последователност в поведението на съпругата, превръщат остатъка от филма в клиширан, скодоумен боклук, заради който ми идваше да се накисна във вана с вряла вода и да чакам кожата ми да окапе.

Силно препоръчвам филма, за да отчетете колко нищожни усилия са необходими, за да се превърне един брилянтен хорър с тънко чувство за съспенс в посредствен филм, за който да се чудите кога ще свърши.

Заради първият половин час и няколкото откъслечни сцени от остатъка, крайната оценка все пак е сравнително поносима:

6/10

Категории:Без категория Етикети:, , ,

Три в едно: "30 Days Of Night", "Midnight Run", "It’s Complicated"

„30 Days Of Night“ (2007)

След дълги години лутане, класният филм за зомбита се завърна и то не къде да е, а в най-северният град на щата Аляска – Бароу. Въпросното селище става сцена на една съвсем леко безмислена кървава баня, в която група местни нещастници неистово се опитва да оцелее, прогресивно намалявайки откъм човешки материал, докато градът е изпаднал в 30-дневна нощ и (явно това е причината, заради която) е напълно отцепен от света. В същото време група от нашественици е отговорна за бързото увеличаване на отрицателния приръст, мотивирана най-вече от желанието да утоли жаждата си за прясна човешка кръв. Защо наведнъж е решила да „опоска“ цяло градче със свежа мръвка и всеки месец ли по земята опустяват такива провинциални градчета… Е, това е въпрос, на който хора, много по-вещи от мен в сатанизма, спиритуализма и спираловизуализма, като Bla (на когото само мога да дишам прахта, когато става дума за познания в хорър кино-жанра) биха отговорили така: „… (зомби-)жанрът и сюжетът не се нуждаят от обяснение и ужасът е още по-въздействащ именно без изтъкване на причини за феномена.“ (цитатът е без съгласието на автора, но надявам се с пълното негово разбиране, че аз самият не бих могъл да го формулирам по-добре). Стъпвайки върху тази трактовка на зомби-идейността, филмът прави забележителен поклон пред своите предшественици, без да се опитва да „открива топлата вода“, но и без да следва дословно неписаните правила на жанра. Фактът че злодеите имаха собствена визуална морфология и поведение, осланящи се на рядко съчетание между зомби групово поведение и вампирско самосъзнание и потребности, допълнително вдигна градуса и то насред ледените географски ширини.

Филмът е задължителен за всеки, който под една или друга форма е фен на жанра, независимо от дразнещото (за пореден път след „Wicker Park“) присъствие на Джош Хартнет, въпреки че като цяло трудно може да се говори за актьорско присъствие на когото и да било от каста, вероятно с две изключения – зловещият Дани Хюстън:

и Бен Фостър, който тук имаше също доста противно присъствие:

Останалата част от злодеите бе повече от перфектна:

но да не ставам излишно патетичен.

Въпреки че на последък нещо не вдявам да давам оценки, тук ще си го позволя:

6.5/10

„Midnight Run“ (1988)

Реално погледнато трудно е да се предположи, че киноман, като мен, би могъл да пропусне такова заглавие от златните 80`s, но фактът си е факт. Въпреки че бях чувал легенди за него, така и не бях успял да стигна до усвояването му до вчерашния ден. Филмът е типична полицейска кримка движена от комедийният елемент във взаимоотношенията между Де Ниро и Гродин – единият бившо ченге, издирващо престъпници с обявена награда за залавянето и предаването им, другият – бивш счетоводител на мафиотски бос, присвоил от шефа си 15 милиона, за да ги раздаде на бедните, който трудно си затваря устата за повече от 5 минути. Плосък сюжет, в който, ако тръгнете да анализирате мотивацията на героите, ще стигнете до извода, че сценаристът е имал явен проблем с действителността, а и не това е причината, заради която ще седнете да го гледате. Историята се завръзва в момента, в който Де Ниро открива счетоводителя и тръгва да го връща на фирмата, която навремето е била платила гаранцията на въпросния Робин Худ. Проблемът е, че от него се интересуват изиграният мафиотски бос, представен от двете си мутри (едно кухо парче и друго – още по-кухо), ФБР (ейджънт Алонзо Моузли – негро, чиято роля е да обикаля наляво-надясно без реално да се вижда какво точно прави, освен да хвърля мръсни погледи на Де Ниро, задето същият още в началото му открадва ФБР значката и през целият филм я размахва за идентификация) и друг един ловец на глави. Филмът си заслужава заради харизматичното присъствие на Де Ниро, гонитбите и престрелките, както и заради хапливите лафове, един от които ме събори на земята в конвулсивен стомашен гърч:

ФБР е закопчало героят на Де Ниро в офисите на Бюрото.

Ейджънт Моузли:
Всичко свърши, Джак. Това беше.

Де Ниро:
Знам си правата. Дължите ми телефонен разговор.

Ейджънт Моузли:
Не би трябвало телефоните да са най-голямата ти грижа сега. Ще излежиш 10 години, задето си се представял за агент от ФБР.

Де Ниро:
Десет години, задето съм се представял за агент от ФБР? Че теб как не са те пипнали досега?

Трогателна картинка

6.5/10

„It’s Complicated“ (2009)

Не са малко филмите, за които мога да кажа със сигурност, че ме е обвземало срам да ги гледам. „It’s Complicated“ не е сред тях. Той е в категорията „Филми, които ме е срам, че изобщо съм си помислял да гледам“. Докато някак си мога да си представя какво правят Болдуин и Мартин в тази меко казано „повръщня“, то мотивацията на Стрийп ми е пълна мъгла. Но явно човек като прехвърли една определена възраст и започва да мисли със задника си, а Стрийп със сигурност има достатъчно от него. Само пълен мазохист или тотално оттегчена домакиня биха седнали да изгледат този безмозъчен водевил от начало до край. На десетата минута бях изпаднал в климактериум, идваше ми да се обеся за топките и да се провеся от балкона на деветия етаж, докато гениталиите ми се откъснат и полетя към заветната си гибел. И това съвсем не е силно казано на фона на тоталната липса на дори моментен проблясък на оригиналност. Мисля, че заради такива филми трябва да хвърлят продуцентите и създателите им в затвора.

2/10

Категории:Без категория Етикети:, , , ,

Трейлър на нов бомбастичен блокбъстър

Ако се питате кое е това нещо, което вече втора седмица разстройва спокойният ви сън, то дайте си почивка. Решението на вашите въпроси е, че подсъзнателно сте очаквали да лийкне трейлърът на новата суперизгъзена суперпродукция на младия и супер неизвестен американски режисьор от канадски произход Patrick Boivin, за когото до сега бяха чували само родителите му, и по-точно баща му, защото майка му ги била изоставила още преди той да се роди. Този трагичен момент от детството на младия Патрик се е отпечатал дълбоко върху неговото творчество, което си проличава още от първия му трелър. Но стига думи, насладете се на това бижу… right now:

Категории:Без категория Етикети:, ,