Начало > Без категория > Public Enemies (2009)

Public Enemies (2009)

Режисьор: Michael Mann
Музика: Elliot Goldenthal
Сценаристи: Ronan Bennett, Michael Mann
Жанр: Biography, Crime, Drama, History, Romance, Thriller
Каст: Johnny Depp, Marion Cotillard, Christian Bale, Billy Crudup, Stephen Dorff, Giovanni Ribisi, Stephen Lang, Lili Taylor, James Russo, Leelee Sobieski

Ако сте почитател на Джони Деп (сякаш някой не е!), то сигурно си спомняте защо тъгува Гилбърт Грейп. Да, онзи дългокос момък, който имаше нещастието да е брат на бавноразвиващия се Лео ДиКаприо и в същото време да е закотвен в провинциално градче с 1 912 души население без да броим добитъка. Той тъгуваше именно поради изброените причини, а ви го припомням, защото точно този обикновен и тъжен Деп, започна да ми липсва напоследък. Това не означава, че „нямам за нищо“ изпълненията му в „Суини Тод“, „Карибските пирати“ и „Дрога“, но тези и останалите му Бъртънови продукции нямаха нищо общо с човекът с обикновенните проблеми, същият онзи малък Деп с аризонски мечти. Долу-горе същото мога да кажа и за един от апотеозите в гангстерското кино за последните 20 години – „Дони Браско“, в който с Пачино изнесоха спектакъл, който със сигурност няма да забравя до края на земните си дни. Героят му, специален агент под прикритие, внедрил се в мафиотските структури, имаше семейните си проблеми и носеше тежестта от взаимоотношенията си с героя на Пачино, но нищо от това не беше сравнимо с обикновенния Гилбърт Грейп. За съжаление неприятното в „Обществен враг“ е не само, че няма да откриете тази злободневност, ами няма да откриете и нищо друго, което да си е струвало двата часа, освен ако прескачането от банка в банка с карабина в ръка, не ви се струва невероятен фън.

Филмът е гангстерски в стилистиката на „Недосегаемите“, в който обаче лошите не са чак толкова лоши, освен с това, че романтично следват мечтите си, обирайки банки и утрепвайки тоз-оня някак си почти между другото. Вероятно това нямаше да е толкова зле, ако самата биография на Джон Дилинджър не се състоеше единствено в това, но явно Майкъл Ман беше решил, че разгръщайки и една любовна история, ще успее да изкопчи нещо повече от романтичния образ на работещия с карабината Робин Худ. Пълнокръвието на протагониста обаче се състоеше в мотото: “I like baseball, movies, good clothes, fast cars, whiskey, and you.”, което явно въплъщаваше неговият сложен вътрешен свят, и това оказа разрушителен ефект върху напъните на Ман да изсмуче някакъв личен за героя емоционален катаклизъм, който да заинтригува оттегчения от банализми и повторения кинозрител.

Джони беше получил изричното указание от режисьора да не използва втората си физиономия, освен в изключително редки случаи, но за актьор от неговия калибър беше въпрос на чест да я покаже при първа възможност, затова и по време на снимките на постера… той се усмихна.

От чисто кинематографична гледна точка филмът нямаше някакви очебийни слабости, макар и на места стерилно празните улици да будеха известни съмнения в коя точно киностудия се разиграва събитието, но на фона на безмислените престрелки, това сякаш нямаше и голямо значение. Актьорското присъствие на Деп не будеше съмнение, но честно казано тази роля нямаше и с какво да му се опре. Затова пък Крисчън Бейл ме изненада приятно, защото избяга от многото възможни стереотипи, за да създаде някакъв правдив за времето си образ на специалният агент за борба с организираната престъпност към ФБР, Мелвин Първис. За съжаление всички останали бяха безподобни статисти начело с иначе приятната за окото Марион Котияр, която пък беше на светлинни години от изпълнението си в „A Good Year“, където поне имаше заслугата да направи от филма нещо гледаемо.

Крисчън Бейл като ейджънт Първис и Били Кръдъп в ролята на Хувър

В интерес на обективността втората половина от филма леко разбуди позаспалата ми сетивност, но дотолкова, че да не захъркам на глас. С други думи гледайте филма на ваша отговорност и само при условие, че не сте във ваната. Аз лично не очаквах такова падение от страна на режисьор, стоящ с името си зад заглавия като „Collateral“ (2004), „The Insider“ (1999), „The Last of the Mohicans“ (1992) и, разбира се, „Heat“ (1995).

Advertisements
Категории:Без категория Етикети:, , , ,
  1. 1 юни, 2010 в 2:11

    а бе ти що не спиш бе? Виж колко е часа! 😛 Този филм го очаквах с голямо нетърпение, обаче се разочаровах много. Не предлагаше никакви емоции, просто си течеше по инерция 😦 Прав си, кинематографията е добра, но само със сирене, баница не става.

  2. Bla
    1 юни, 2010 в 3:10

    Ужасно тъп филм, който спрях на 20-тата минута. Майкъл Ман смуче.

  3. 1 юни, 2010 в 10:08

    Ламоте, като си ме коментвал аз вече съм бил в напреднала фаза на вторият си мокър сън за нощта. :PИначе, да, голямо разочарование, и то най-вече заради Ман. С "Collateral" напомни за добрите си години от "Heat", но тук се изложи "на десета"…

  4. 1 юни, 2010 в 13:46

    Хубаво е, когато всички блогъри сме на едно мнение… 😀

  5. 1 юни, 2010 в 14:04

    Ами няма как да кажеш на черното бяло… 🙂

  6. 1 юни, 2010 в 14:33

    За съжаление споделям общото мнение, останах доста разочарован…

  7. 1 юни, 2010 в 14:58

    Не ми е толкова заради конкретния филм, колкото заради насадената практика доказани режисьори да правят боклуци. Вече дори не мога да се разочаровам като хората…

  8. 1 юни, 2010 в 15:13

    От чисто кинематографична гледна точка филмът нямаше някакви очебийни слабости.Така е.Но от средата на филма се изнервих.По същият начин както го направих снощи когато видях по БНТ така прехваления "Прогнозата".Понякога повторенията приличат на лош кавър.Както се случва с "Public Enemies".Лично Дилинджър го предпочитам в Dillinger Is Dead :))http://zamunda.net/details.php?id=214687&comments=1#startcomments

  9. 1 юни, 2010 в 16:53

    Вал, чак се учудих как така не се застъпи за Марионката… :)А за "Прогнозата" даже не бях чувал, но предубедеността ми към съвременното "българско кино", щеше да ми го спести и без това.Още не съм стигнал до предните два, дето ми ги препоръча. Нещо окъснявам с графика… 🙂

  10. 1 юни, 2010 в 19:07

    Dillinger Is Dead e особен филм.Много сюрреализъм има в него.Как от скука да претрепеш гаджето си :)Все пак с тази лента се открива фестивалът в Кан през 1969 год.

  11. 2 юни, 2010 в 19:52

    Мдам, тогава го гледах…Мисля, че ми хареса… думите написани биха могли да потвърдят. Само дето и да ми е харесал тогава, сега като се замисля малко неща хвърлят дебела сянка, че да ми е студено…:/Знам ли… освен споменатата от (почти) всички ви кинематография, много не остава :DА, Бла обезателно е против Ман 😀 По-голям фен от него едва ли има… Може би въпроса е, кого Бла ненавижда повече от Майкъл Ман – може би отговора ще е: Веселин Маринов! :)))))))

  12. 2 юни, 2010 в 22:50

    "Жега" е голям филм. Надявам се Бла да седне и да го гледа пак.За "Collateral" и "The Insider" не мога да кажа лоши думи, въпреки че вторият беше леко по-претенциозен отколкото бе необходимо. "The Last of the Mohicans" за времето си беше впечатляващ, но вторият път, когато го гледах, вече ми издишаше. Но пък музиката… :)Колкото до "Обществен враг", явно е, че Ман нещо е загърбил добрите си години. Видях позитивите, които си споменал, но освен Голдентал, когото съм си набелязал още от "Интервю с вампира", и Крисчън Бейл, нищо останало не си струваше загубата на време.Колкото до Веско, не се ли чува нещо за публичен линч, оваляне в катран и перушина, инквизиционни прийоми… 😀

  13. 3 юни, 2010 в 14:27

    Аз нищо не си спомням от филма, а знам, че съм го гледала. Значи е било средна работа. 🙂 Май цялата история беше много (из)насилена.

  14. 3 юни, 2010 в 14:51

    Много си права, Бънги. На Ман трябва да му повдигнат обвинение за изнасилване и рейп над биографичен материал. Позор за семейството и близките му! 🙂

  15. 3 юни, 2010 в 15:46

    Значи… сега се сещам за едно голямо въздишване под одеялото, а именно – звукът при престрелки, а и изобщо заснемането й.С "ЖЕГА" Ман впечатли с употребата на оригинален звук в онази епична сцена, след като Триото M-16-ки бягаха от полицията. Лудо!Но… още от "Collateral", минавайки през "Miami Vice" и грохвайки в обятията на Дилинджър, нещата с престрелките (като визия, звук и не знам си още какво – sux big time) :)Тъй че… от звука, освен Елиът, наистина не остана друго 😀 lolЩо се отнася до изнасилването на дадена биография, не мисля че е (чак) толкова рейпнат сценария :)Просто на моменти наистина тънеше в глухота…А и във финалната сцена, онзи педераст, дето открадна frag-а на Първис – е много ме беше яд! Ако някой заслужаваше да пръсне черепа на Дилинджър, то това беше самия Мелвин :)Все пак, като говорим за вълка, да не забравяме, че и ченгето години по-късно облизва дулото, не по-малко успешно от по-близкия до нашето време Кърт Кобейн! 🙂

  16. 3 юни, 2010 в 15:59

    Ами да ти кажа от целия филм единственото ми затрогване беше като прочетох какво се е случило с Първис. Стана ми жал… 😦

  17. 4 юни, 2010 в 12:15

    Няма да ти става жал:)Пуснаха филм на Котилард заради която ще го дръпна.Пък и Абел Ферара е знакова фигура :)http://zamunda.net/details.php?id=223608&hit=1

  18. 4 юни, 2010 в 12:27

    Тя май малко поддържаща роля има за сметка на Бинош, но ще се види…Иначе предполагам вече си се сблъскал с това

  19. 4 юни, 2010 в 12:57

    Неее Но веднага се дърпа Без да се замислям 🙂

  20. 4 юни, 2010 в 13:15

    Забележи кой е режисьорът!!!

  21. 4 юни, 2010 в 13:52

    Даа.Предложението беше зверски як филм.Но така е – добрите режисьори правят по един филм на 3-4 години:)

  22. 4 юни, 2010 в 14:10

    Това беше много позорно изказване. "The Road" е велик филм, човек, ВЕЛИК! И изобщо няма да се обосновавам, защото няма и нужда… :Р

  23. 4 юни, 2010 в 18:08

    Разбира се,че е велик !Нали разликата между "Предложението" и "Пътят" е точно 4 години 🙂

  24. 4 юни, 2010 в 18:25

    А, сори. Явно грешно съм разбрал, като прескочи от "RDR" (2010) направо на "The Proposition" (2005). :)Иначе човекът е на 50 години, има още много хляб в него и се надявам да почне да ги прави поне през година.Между другото, тази вечер ще е филмова… 🙂

  25. 4 юни, 2010 в 18:58

    И аз така мисля за петъчната вечер :)Започвам с "Whatever Works" на Уди Алън защото от месец го отлагам :)А какво мислиш за Сталоун който е на 63? Има ли хляб в него :)http://avtora.com/news/nowini/nowi_kadri_i_tw_spor_na_ekshun_hita_the_expendables

  26. 4 юни, 2010 в 19:16

    След "Рамбо", който за мен бележи супер якото завръщане на киното към годините от "Първа кръв" (в който обаче имаше много повече мисъл, за сметка на кървавия екшън тук), мисля че бат` Слай има какво още да даде на жанра… Но някак си специално за "The Expendables" не храня големи надежди. Факт е едно – когато много го иска и не преиграва с "тънкия момент", той е добър в личната драма… А тоя, повече ми удря на комедия с дедовци. Да бяха кастнали и Истууд, например… 🙂

  27. 4 юни, 2010 в 20:28

    Питах те тъй като Ивайло казва че това ще бъде филмът на годината :)http://tataf.blogspot.com/2010/06/blog-post.html

  28. 4 юни, 2010 в 22:49

    За сега ще го откарам на скептицизъм… А и предпочитам да съм приятно изненадан, отколкото неприятно огорчен… 🙂

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: