Начало > Без категория > Strange Days (1995)

Strange Days (1995)

Режисьор: Kathryn Bigelow
Сценарист: James Cameron
Жанр: Action, Crime, Drama, Mystery, Sci-Fi
Музика: Graeme Revell
Каст: Ralph Fiennes, Angela Bassett, Juliette Lewis, Tom Sizemore, Michael Wincott, Vincent D’Onofrio, William Fichtner

Някой съмнява ли се в качествата на най-добрата режисьорка на нашето време Катрин Бигълоу, родила от неопознаваемите дебри на утробата си този непонятен за мен феноменален труд на родилни мъки, носещ покъртително-оригиналното заглавие „Войната е опиат“? Не си мислете, че това е риторичен въпрос – ако беше, нямаше така яростно да си гриза ноктите, в очакване някой да ме осветли по този крайъгълен въпрос за киноманската ми същност, тровещ спокойният ми сън още от деня, в който се сблъсках с гения на тази жена-исполин и настоящ носител на приза „най-шибан режисьор“ в историята на академичните награди. Всъщност призът й може и да е незаслужен, защото няма как да съм сигурен в сексуалната ориентация на всички предишни лауреати, но за нея със сигурност знам, че поне един й се е опитвал, макар и с променлив успех, съдейки по бракоразводното им дело. Ако все пак някой все още има болни илюзии за качествата й като режисьор, след като се е насладил на спиращият сърцето оскаров опиат, то нека се върнем малко назад в кинобиографията й и разгледаме настоящото заглавие.

Действието ни запраща два дни преди настъпването на новото хилядолетие – време, в което американската действителност се е превърнала в полицейска държава и танкове бродят из улиците, обезпокоявани от разпокъсани групички неориентирани борци за… нещо си. Престъпността е взела връх и ченгета с палки, каски и щитове всяват мир, спокойствие и нито грам респект сред… тотално неясно кого. В целият този хаос бившето ченге Лени Неро (Ралф Файнс) е открил бизнес ниша, в която да се изявява като пласьор на спомените на други хора, записани върху мини компакт дискове. Искате да усетите адреналина от това да оберете магазин и ченгетата да ви погнат и всичко това без опасност случаен куршум да ви отнесе темето – моля, заповядайте! В този си облик героят на Файнс явно трябва да го играе рядко хитро копеле, което е в час със законите на уличната джунгла, но се оказва, че той е просто едно лекенце с кожени панталони, мазна коса и вратовръзка на клоун, до което кака Катерина е изтипосала една елегантна, чернокожа пантера, бивша сервитьорка и настояща бодигардка с армейски умения в ръкопашния бой и боравенето с оръжия (Анджела Басет), която през цялото време ще изниква от нищото и ще му спасява разгащения задник… Добре, знам как ви звучи това, но пробвайте да го преглътнете, защото истински невъобразимото тепърва предстои.

Както често се случва в по-елементарните филми, разчитащи на вече наложени стереотипни герои, които да спасяват сюжетния екс(пери/кре)мент, отнякъде се появява близкият приятел на Лени, Макс (Том Сайзмор). Бивайки толкова близки… Ех, да, добре, схванах, че сте схванали кой ще се окаже мръсникът в края на филма, но пък Катрин все още не го е разбрала. Така че дайте й малко време на неориентираната шаврантия… Та тия тримата се съюзяват, за да открият кой е убиеца на приятелката на бившата приятелка на Лени. Въпросната в последните си мигове живот го посещава, казва му че бившата му приятелката (Джулиет Луис) също е в опасност и му предава едно CD, на което той не обръща внимание, докато сценарият не нагнетява обстановката, така че това да стане неизбежно, след което тя се омита и естествено бива убита. Ленито тръгва да спасява героинята на Луис, която пък се оказва пачата, която го е изоставила и в която той все още е лудо влюбен, но тя съответно не споделя чувствата му и се шиба с някакъв баровец, с който нашият човек съвсем естествено не се долюбва…

Всъщност е изключително уморително да се опитвам да ви преразказвам действието, за да стигна до поантата, която от своя страна да ви разпилее мозъка по стената. Просто това няма да се случи, а аз загубих 2 часа и 20 минути, предвкусвайки цялата тази обреченост на мат`риала. Затова сега ще ви зарадвам с риъл-тайм екшън от мястото на събитието. Enjoy and click to enlarge! (или зуумнете цялата страница с помоща на натиснат Control и скролера на мишката)

Advertisements
Категории:Без категория Етикети:, , , ,
  1. 18 юни, 2010 в 16:53

    Хахаха, не е зле комикс-ревюто. 😀

  2. 18 юни, 2010 в 18:06

    Явно фронтменката Juliette Lewis е гледала „Бардак”:Dhttp://www.novglas.com/bg/news/read/3445

  3. 18 юни, 2010 в 19:38

    Тенк ю, Бънги. Важното е, че не е зле иначе щях да се травмирам… :)Вал, винаги ми е било много интересно защо, когато главните персонажи трябва да са някакви "оридинари гайс", те обикновено са копирайтъри… 😀

  4. 18 юни, 2010 в 19:42

    лол Ностро! :))))цицомасажа е добро и за кръвообръщението. А тоя филм Strange Gays няма да го гледам 😛

  5. 18 юни, 2010 в 19:49

    Ламоте, винаги съм предполагал, че, ако някой трябва да знае какво е най-доброто за гърдите, то това ще си точно ти… :D* "ординари гайс"

  6. 19 юни, 2010 в 8:52

    Защото копирайтъра измисля култови фрази :DЗа съжаление,последните неща на Совичка не й се получават :)http://www.sovichka.com/

  7. 19 юни, 2010 в 15:34

    Логиката още ми се губи, ама ще приема обяснението ти на доверие… 🙂

  8. 19 юни, 2010 в 16:40

    Совичка е известен копирайтър.Нищо че е от женски род:)http://www.litclub.com/library/nbpr/stoeva/index.htm

  9. 19 юни, 2010 в 19:42

    Хубаво пише… Образно… И не забелязвам "женският род" да й пречи… 🙂

  10. Bla
    21 юни, 2010 в 1:26

    Аз като (почти) бивш копирайтър ще кажа, че професията е силно надценена. 😀 А Джулиет Луис е гадна. :/

  11. 21 юни, 2010 в 9:10

    С други думи – идеална за гадни роли… :)Тя май и други не играе от "Нос Страх" насам, може би с изключение на "From Dusk Till Dawn"…

  12. 22 юни, 2010 в 12:03

    А Малъри Нокс къде я пратихте? :)))Подкрепям Бла, гадна е! Не ми го вдига :PПък на всички вас ще кажа: "Strange Days" ме кефи, Бигълоу – не, а за "Strange Gays" – ако има продължение, още повече и да е успешно като първата част, ще съм много щастлив! :))))))))Хъхъхъхъ…

  13. 22 юни, 2010 в 12:52

    Хехе, Малъри си е, където трябва – в пантеона на Гадните кино кучки… :DКолкото до продължението, може и да се забави – продуцентите не са доволни от касовите приходи… 😀 … Ама иначе аз работя върху сценария и ще го пусна на своя глава. 😛

  14. 22 юни, 2010 в 14:35

    Филмът е сравнително добър за времето си, но кастът му е мега зле. Луис е за трепане.

  15. 22 юни, 2010 в 15:53

    Ако някой ме дразни, то определено е Анджела. Напомпани кучки не харесвам! :)))Лени е ултимейт джънки, нищо че е the good guy 🙂 Том Сайзмор винаги (ми) е бил поддържащ, не го виня, тук също не е (идеално) лош :)Ченгетата коруптори обаче кефят. И Донофрио, и Фичнър си влизат идеално в задните входове като партньори! :)))

  16. 22 юни, 2010 в 16:43

    Скротуме, според мен си е боза от всякъде. Ако го гледаш сега, ще се чудиш как изобщо ти е бил забавен на времето. Разбира се, бях афектиран от името на Бигалоу, но и без него има толкова изсмукани сцени, че го изтърпях до края най-вече заради комикса. А самият край тотално ме зарадва, защото ми даде основание да го плюя като за световно… И специално каката… :)Елф, съгласен съм за Донофрио и Фичнър, но Сайзмор и всички останали бяха просто смешни. Колко болен мозък трябва да си, че да сложиш тоя ореол от разпилени дълги коси на главата на Сайзмор?! И това е най-малката пародия в тоя пародиен театър на "фантастичния нео ноар"…

  17. 20 юли, 2010 в 10:38

    Сега за 28-те си години съм изгледал доста ленти и все пак не съм се задълбочавал дотолкова, че да пиша нео-ноар в гуугъл, но и това се случи. След прочитането на статията, останах очарован от изразните средства, които използваш и разбрах всъщност, че ноар-ът е всичко, което съм търсил толкова години из гаражните видеотеки и, на един по-късен етап, из торент тракерите. Интересното в случая е, че като се замисля сега пълноцветните моменти в живота ми изчезнаха, някъде след 15-та ми година и всичко започна да придобива сиво-панелни оттенъци с лека нотка на гангстеризъм и екшън героизъм на ментално ниво, обусловени от заглавия като ЖЕГА, Ронин, Гууд Фелас и пр. Но да се върна още по-назад към карате ерата и плаката на Жан Клод висящ на мястото на Мерлин, а да това бяха пълноцветните моменти, моментите на гиричките и правенето на кофички до пълно изтощение на площадката зад блока. Хубави времена. Жан Клод, Шварценегер, Сталоун, Лундгрен, Синтия Ротрок и Дон Дракона Уилсън бяха бързо заменени от колосите Кейдж и Траволта, като всичко започна да придобива култово измерение с Пачино, Де Ниро и Рено със сигурност пропускам имена, но всичко се пише с 10 пръста и около 110 удара в минута(единственото полезно нещо, което ми остана от средното образование + the english language). Пауза. Цигара. Кафе…И така стига толкова история сигурен съм, че си около 29-30 годишен, с високо IQ, обусловено от семейната, уличната и образователната среда, в която си съществувал и която е съществувала около теб. И все пак си самотен, дълбоко вътре в себе си си егоист, макар трудно да си го признаваш. Обичал си, о много любов си раздал, но повечето от нея е била насочена към въображаемия образ на обекта към, която е била насочена и който обект в последствие винаги те е разочаровал с наивността си и липсата на каквато и да била логика. Силно изразеното ти чувство за справедливост и логическия подход винаги са те правили бунтар срещу системата, която както всички знаем никога не е имала тези две качества. И все пак най-силното ти оръжие срещу нея си остава хуморът и понякога чистата първична ярост изразена в самоунищожително пушене, пиене и/или шмъркане. Въпросът дали теорията на хаоса е по-правдоподобна от историята за Исус, все още ти докарва по някоя друга безсънна нощ, която бързо отминава заменена от отегчителното ти ежедневие, ти се носиш от вълна на вълна и винаги по течението, макар мечтите ти да са насочени в обратната посока. Смел си, лоялен като немска овчарка и все пак не можеш да откриеш човекът с когото да покориш света, а той света има нужда от теб, има нужда да бъде покорен, защото единственото логично обяснение на съществуването е точно в това не просто да съществуваш, а да покоряваш и все пак нещо те спира да го направиш сам, може би защото си бил сам през всичките тези години и си свикнал, не знам, но то ти тежи, защото опитваш да следваш всички пътища, а който следва всички пътища накрая остава на едно място. Ноар приятелю, ноар е жанра на твоя и моя живот, да би било хубаво да се пръкнеш през 50-те в щатите и да си на 19 години излежавайки се на някоя полянка чакайки Джими да разтресе с китарата си Уудсток и всичко да ти е цветно и с дъх на теменужки, но няма как пуснало те е в една сивичка държавица с черни хорица с дъх на ракия и няма измъкване, освен да се носиш по течението, почернявайки или може би да тръгнеш срещу него и да изпиташ цялата му сила превръщайки се в светия за шепа хора и в глупак за масите. Не знам как да завърша това, затова ще го завърша без черната точка накрая и с мисълта на Коелю: "The person who does not make a choice dies in the eyes of the Lord, even though he continues to breathe and to walk about the streets. For a man has to choose, therein lies his strength: in the power of his decisions." ACT

  18. 20 юли, 2010 в 10:39

    Как попаднах тук ли? Написах нео-ноар в гуугъл, след като изгледах BRICK, няма да лъжа, че ми хареса. До тук ок, влизайки в блога, обаче Мерлин ме посрещна сграбчвайки ме за топките(същата снимка на чиния виси на стената, която гледа към нара ми на деветия етаж в 15 етажната панелна гордост на соц архитектурната промисъл).

  19. 20 юли, 2010 в 20:22

    Здравей анонимни ми приятелю, :)Знаех, че правейки си блог, е въпрос на време да открия личния си психиатър или персоналният си биограф, но не очаквах този ден да е толкова близо. 🙂 Прости иронията ми, знам че в коментарът си не визираш мен, а проектираш собствения си образ върху това, което смяташ, че въз основа на общият ни интерес към ноар-а ни прави близки натури, но сам разбираш, че това е доста съмнителен подход за вадене на генерални заключения за хора, които познаваш само по едните ревюта. Виждам, че си на някакъв етап в "лутанията" си и това ти дава основание с наивно любопитство да търсиш отговори, често и на места, на които не можеш да ги получиш, но това не е "скверна" черта, така че лично за мен наблюденията ти са ми интересни, така както на всеки човек е интересно да се види през очите на другите, или поне да види какъв образ е изградил чрез блога си. В този смисъл ти благодаря за добрите думи и интересни откровения. Колкото до въжделенията, щастието на човек в собствените му престави е често там, където самият той не е, въпреки че на кой не му се е искало да се събуди на поляните на Удсток към краят на 60-те. Но както и сам знаеш до много житейски истини се стига след емпирично доказване, така че надявам се "силата на решенията ти" да си каже думата в това отношение.Колкото до "Brick", мерси че ми напомни за него – отдавна се каня да гледам Левит в нещо по-различно от комедиен сериал, а и в момента и "Генезис" е на дневен ред.Жалко е, че нямаш блог, но и за това не е късно при налично желание… 🙂

  20. 21 юли, 2010 в 9:46

    Отлично си ме разбрал, за което ти благодаря! И разбира се, че нося на майтап, както и го очаквах от теб, съвсем уместно си използвал иронията, дори очаквах да реагираш по-остро, както бих направил аз. :)"…щастието на човек в собствените му представи е често там, където самият той не е,…" – гениално.Стига съм те четкал да не вземеш да си помислиш, че съм долен ляв… амбриаж, но наистина блогът ти ми хареса и може би ще се включа в семейството 🙂 Жив и здрав!

  21. 11 септември, 2010 в 13:15

    във филма има яки хрумки на хай-тек изобретения, но само те не стигат за да има класата на родственицете си Видеодром и Екзистенц

  22. 11 септември, 2010 в 17:38

    Мене ако питаш, богохулно е дори да се прави аналогия…

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: