Архив

Archive for септември, 2010

"Machete" vs. "Predators"

28 септември, 2010 51 Коментари
„Красотата ще спаси света!“

И за двата филма вече е писано, като репликите за „Мачете“ се движат от „добър“ и „забавен“ до „mind-blowing“ и „хитът на сезона“, а „Хищници“ потъна в забвение по-бързо и от бюджета на последния филм на Тери Гилиъм. Общото между двата е, че експлоатират сантименталната ни привързаност към филми, с които сме израстнали и това е отправната им точка по пътя към плътноприлепналите ни джобове, по видът на които спокойно можеш да преброиш последните монети в тях. Плюс това и двата се движат по коловоза на евтиното, треторазрядно кино, като единият е с билет за първа класа, докато другият е бюджетно ситуиран в негостоприемните, second hand вагони на втора, в които калъфките на седалките събират мръсотия още от деня на първия им рейд между Горна Оряховица и Каспичан.

Нищо от това обаче не ми дава основание да ги разглеждам в едно „ревю“, така че тук ще спомена нещо по-резонно, което да ги обедини, а именно сакралното вмешателство и в двата на Робърт Родригез, който в „Мачете“ се проявява като режисьор, а в другия – като продуцент на прелъстените и употребени „Хищници“. Всички, разбира се, знаем, че Родригез „смуче“, но – поради една или друга причина – почитателите на кървавия фарс и ортодоксален кич продължават да го носят по течението на хайпа, така че устата му да се подава малко над помията, която иначе нормално блика от нея.

Аз, естествено, нямаше да имам нищо против това дребно човече да продължава да захранва фабриката за талашитени изделия с конфетите си от целулоза, но за съжаление усетих течение откъм дверите на мизерната му хасиенда, което раздразни синусите ми и от това си изкихах и малкото останал ми психически осакатен мозък, физически оцелял след консумирането на поредният му мексикански буламач, затова оттук нататък ще ви пиша със задника си или някоя друга уместна част от физиологията си, така че умолявам ви не придиряйте за краснопис и още по-малко за красноречие. Ако държите на такива, разгърнете си някое плътно томче на Скот Фицджералд – бъдете сигурни, че същото не е настолно четиво на Родригез, който може и да е чувал за автора му, но само покрай случайните си срещи с актуалния Бенджамин Бътън в лицето на Брад Пит. С други думи, ако недораслякът ви е кумир, оттренирайте комбинацията „Ctrl + W“ или се пригответе да чуете едни съвсем не лицеприятни слова по негов адрес, завършващи със звука от изпразването на тоалетно казанче.

„Machete“

Режисьори: Ethan Maniquis, Robert Rodriguez
Сценаристи: Robert Rodriguez, Álvaro Rodríguez
Жанр: Action, Adventure, Crime, Thriller
Каст: Danny Trejo, Robert De Niro, Jessica Alba, Steven Seagal, Michelle Rodriguez, Jeff Fahey, Cheech Marin, Don Johnson, Lindsay Lohan

Всеки знае какво е да се надъхаш с очаквания. Нямам предвид като да знаеш, че ще гледаш „Криминале“ за първи път, но по скалата на кул-о-метъра поне изживяването да може да се унифицира с гледането на последния „Рамбо“, в който нравоученията са сведени до минимум за сметка на солидна доза съсиреци примесени с препратки към зората на поредицата и то не в комедиен аспект, който би „оневинил“ евентуалните елементи на откровена простотия, а в съвсем сериозен такъв, като екшън с елементи на драма. И докато за Сталоун можем да кажем, че винаги му е стискало да се бори с предизвикателствата, колкото и да претърпява крушения от време на време, при Родригез подобна дилема никога не е стояла на дневен ред.

„Мачете“ даваше признаци, че ще бъде нещо по-различно от обичайния шит и този факт се подсили от red band трейлъра му, прокламиращ зверски добре издържани сцени на насилие на фона на драматично скоре. В него имаше от всички съставки на бруталните пълп заглавия от миналия век, вдъхновили възхода на Тарантино, като се започне от голият задник на Джесика Алба, мине се през корумпирания политик и мафиотския бос и се стигне до сръчния с чифтетата свещеник изигран от гащите на задника Дани Трехо – Чийч Марин. Но проблемът е там, че в тези 32 секунди се виждат точно всичките екшън сцени от филма, които изобщо си струва да се видят. При това продължителността им е до болка такава, каквато би било добре да е и в самият филм, за да не цъфнат конците от съшиване, които в чисто сценариен план са толкова необятен брой, че, ако скрипта беше кораб, щеше да е потънал още преди някой да се е опитал да разбие бутилка шампанско в корпуса му.

И въпреки че филмът се справя с чисто визуалната концепция за този род филми (все едно обущар да не може да подлепи обувка) и кастът е сравнително на място (въпреки че Сегал сам по себе си винаги е бил като стресница върху горната устна на млада булка), оттам нататък следва един жалък опит да се карикатуризира нещо, което Родригез по дефиниция явно не разбира. Комично е да гледаш Веселин Маринов да интерпретира Франк Синатра, обаче си е жива трагедия да гледаш Родригез да прави опити да осмее с носталгия треторазрядните филми отпреди 40 години при условие, че самият той прави такива през последните 15. Основно правило, когато пунтираш боклук, е да не падаш до нивото му, защото това автоматично те прави не по-малък боклук. При невъзможност е добре да го направиш поне малко по-смислен, така че да казваш нещо, с което да извиниш двата часа скука. Ако и това не ти е по силите, пробвай да постигнеш комичен ефект, така че да те запомнят, ако не с друго, то поне с мускулната треска в коремната област на другия ден. Живо доказателство, че Монти Пайтън се справяха и с двете задачи и то с нищожен бюджет, е факта, че все още ви изскачат асоциации с Министерството на глупавите походки, когато видите някой да се носи смехотворно по улицата или просто гледате поредната сесия на парламента. Тук обаче няма да се докоснете до нито единият от аспектите на успеха. Сцените, които в трейлърът надървяха импотентните ви откъм филмови емоции очаквания, във филма се разминават с всякаква идея за съспенс. Героите са толкова безлични, че с нетърпение ще чакате появата на Албеният гъз, а, когато се появи, ще се чудите за това ли си дадохте петте лева.

Самият сюжет е тотално без всякаква връзка с главния. Явно е, че се опитва да следва отъпканите пътища на предците си и някакъв плюс му е, че извежда на преден план звездата на второстепенните роли в треторазрядни филми Дани Трехо, което му е и най-смелата постъпка. Това обаче не обагря с ореола на гениалността тиквата на Родригез – за сметка на това затвърждава славата му на радетел на мексиканската селяния в условията на буржоазната деградация на американските щати. А когато става дума за селска пот, боб и лютеница, няма как да не вмъкнем и задължителните религиозни мотиви – къде с помоща на някое чевръсто с пушкалото чиче-католиче, къде с някоя още по-чевръста в бедрата фейк монахиня, която естествено под светите одежди е гола, както майка я е родила. Да не забравяме, че и самата майка може да е някъде наблизо и то в същото амплоа за подсилване на ефекта… Е, още ли не сте се издрайфали?!…

„Predators“

Режисьор: Nimród Antal
Сценаристи: Alex Litvak, Michael Finch
Жанр: Action, Adventure, Sci-Fi, Thriller
Каст: Adrien Brody, Topher Grace, Alice Braga, Oleg Taktarov, Laurence Fishburne, Danny Trejo

Има няколко добри новини по повод на „Хищници“ и всички те са свързани с името на Родригез. Първата е, че НЕ той е режисьор на продукцията, а унгарският режисьор Нимрод Антал, чиито два-три филма не съм гледал, но имам желанието да гледам само единия – „Контрол“. Втората е, че НЕ Родригез е сценарист на „Хищници“, което си е сериозен повод за напиване от главозамайваща радост. А третата е, че, ако погледнете в страничката на Родригез в IMDb, ще откриете, че той НЕ Е и още много други неща в „Хищници“, което пък ме кара да си мисля, че светът всъщност не изглежда да е чак толкова лошо място за живеене. С други думи верният сподвижник на за разлика от него талантливия Тарантино в случая е дал само продуцентската си благословия и ограничен брой вербални напътствия на Антал, след което – за радост на милионите почитатели на хищническият франчайз – е тръгнал да драйфа музата си някъде другаде (вече разбрахме къде).

Другата положителна новина е, че добрите новини не свършват до тук. След последният „Рамбо“ отново открих, че един пестелив сценарий без да блести от оригиналност и претенциозни напъни може спокойно да накара кинозрителя да затаи дъх и да следи с интерес драмата на героите дори и филмът да не предлага масовки от CGI ефекти. Ако имате навика достатъчно внимателно да следите филмовият диалог и да се опитвате да си дадете сметка какво означава сценариста да не ви смята за кръгли идиоти, на които с всяка реплика героите трябва да обясняват какво и защо се случва, „Хищници“ е добър пример за това как пестеливата реч генерира реализъм, в основата на който лежат много от достойнствата на лентата.

Съвсем нямам намерение да разгласявам колко добър е филма, но съм близо до това да прокламирам колко не лош е, защото, ако някое заглавие е имало чистосърдечното желание и подплътените амбиции да се завърне към корените си, то „Хищници“ е едно от тях и се справя повече от подобаващо. Колкото и стереотипни да са самите герои, всеки от тях си има идентичност и постъпките му са логически обусловени от нея. Когато очаквате някоя „патка“/“паток“ да направи титанична и самоцелна глупост само и само, за да нагнети атмосферата в кино салона, тук не очаквайте точно това. Единственото по-значително недоразумение и от актьорски, и от сюжетен характер бе абсолютно не на място появилият се Лорънс Фишбърн, чието присъствие изтрих от съзнанието си веднага след края на финалните надписи.

Повечето от останалите актьорски превъплъщения са достатъчно приемливи, като Алис Брага с умиление ми напомни за младата Карън Алън от „Starman“ (1984), с която определено имат поразителна външна прилика, а Броуди си беше подобаващо антипатичен, но тук това дори му отиваше.

Интересен факт по отношение на единият от сценаристите (Алекс Литвак) е, че същият е съсценарист с ветерана Андрю Дейвис на планираният за 2011 „Тримата мускетари“, който обаче ще имаме нещастието да е режисиран от Paul W.S. Anderson. Нямаше да си правя труда да спомена този факт, ако в ролята на кардинал Ришельо случайно не разбрах, че е включен самият Кристоф Уолц (или Волц, или както е там) запратил ни в космоса с невероятното си изпълнение на полковник Ханс Ланда в „Безславни копилета“.

Е, стана ясно, че днес добрите новини, ако не повече, са поне колкото лошите, а това винаги е по-добре отколкото изобщо да ги няма, така че стискайте палци и занапред красотата да не изостава фрапиращо от неадекватните режисьорски превъплъщения на тоталния смешник в занаята Робърт Родригез. За съжаление аз не храня кой знае какви надежди…

Advertisements

Надценените и подценените филми на десетилетието

9 септември, 2010 59 Коментари

 Настоящият списък ме научи, че няколкото хиляди филма, които излизат годишно, са всъщност около 300 и никак не е трудно да ги пребродиш, за да си избереш любимо(-и) заглавие(-я). Добре беше да го знам, защото, предварително сблъсквайки се с предложението на Ламот и Иво да изтъкна по три филма за всяка от последните десет години, накарали ме да се почувствам добре, се изправих пред стена от обезобразени трупове на отдавна гледани филми, които нямаше да разпозная и посмъртно. Благодарение на Ламот, който учтиво ми предостави този линк, успях да си извлека един (нелице)приятен списък на надценените заглавия от последното деситилетие. Понеже знам, че ще ми го биете в главата, а някои от вас и дълбоко ще се засегнат, защото ще спомена култови за тях заглавия, веднага ще ви кажа, че вината този списък да изглежда така е изцяло на Ламот. Търсете го в БАН, катедра Химия и си вземете бухалката, повтарям бейзболната бухалка, не шибалката за мухи – все пак едва ли искате просто да спомогнете сутрешната му ерекция.

**************************************************************
НАДЦЕНЕНИТЕ ФИЛМИ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
**************************************************************

2000

„Уно Мементо“ – винаги съм се питал какво ли ще да е да изгледам първо края на поредната серия от любимата си кримка и после без притеснения от сорта на „Ай стига бе, тоя дали ще го убият?!“ да изгледам началото и средата. С „Уно мементо“ дори не ми се наложи да си играя със слайдера, достатъчно беше да си повия краката с топло одеяло и да посърбам два часа гореща боза.

„Радиатор“ – много може да се говори за този оскаров лауерат, но едва ли някога ще се каже нещо… съществено. Важното е, че дъ биг кохонес на Ръсел Кроу и напомпаното его на чичко Ридли Скот лъснаха под римското слънце като легионерски гъзове насред поле от посечени варвари.

„Арменско куку“ – няма как да не се вълнувате от вътрешния свят на американските юпита, преситили се от благинките на живота… Не се вълнувате? Спокойно, в този филм и без това никой няма да ви пита.

2001

„Изкуствен пелтек“ – два часа ще изучавате какво се случва на един пелтек, докато не осъзнаете, че всъщност не му се случва нищо особено.

„Свалките на черния ястреб“ – ако не ви е ясно какво точно прави Америка с някои страни от африканския континент, както и в Близкия изток, то този филм ще ви го разясни от А до Я – сваля ги, вкарва им малко романтика направо в задния двор, от което на американците им се натопорчва самочувствието и така те тръгват да се изживяват като супергерои, поради което започват да си бухат едни статуетки направо в задните дворове, само че по по-любезния начин. Разбира се чичко Ридли цели най-голямата статуетка, но тази година халтурата му е прекалено стегната, за да я поеме.

„Сдухан ум“ – определено сред най-добрите филми на 2001-ва, което не говори съвсем добре за киноиндустрията през тази година. Отново тук се изявява любимеца на Ридли Скот, но този път си е прибрал топките или поне така си мисли, докато ги влачи на половин метър зад гърба си.

2002

„Стисни го, ако ти стиска“ (европейско нецензурирано заглавие „Стисни го, ако те протрива“) – човекът, за когото е измислено режисьорското столче, титанът на режисьорския занаят и Моисей сред юдеите, Стивън Спилбърг в най-пълна степен заслужава наградата златното цукало за 2002-ра с тази си велика епопея, възвеличила борбеният дух на дребния шмекер Леонардо ДиКаприо. Ако търсите поуката, то тя е, че таланта винаги изплува. Поразсъждавайте върху това, обмисляйки как ли биха се отразили ораторските качества на Хитлер, ако същите днес бяха впрегнати в рекламната политика на Хоум шопинг. Дали нямаше всички да сме щастливи притежатели на наколенките на доктор Ливайн.

„Специален домат“ – някак не ви се вярва, но тази година вторият приз отново е не където трябва. Потреперват ли ви шортите всеки път, когато чуете думата „фантастика“ да се преплита с името на чичко Спилбърг – е, това е, защото сте фенбойче по скротумски и все се надявате, че дребното еврейче няма да издрайфа поредната си дрисня от рода на „Индиана Джоунс и кралството на кристалните черепи“. Е, да, ама сте в грешка, защото тази фантастика с криминални елементи сама по себе си не е нищо повече от „Лека нощ деца“ в симбиоза с „Монолози за вагината“.

„Заразно кво?“ – да бе, и аз си умирам да гледам Мила Йовович в „тай чи“ и други пози.

2003

„Реката на майните“ – не ме разбирайте погрешно, обожавам Истууд от времето на „Непростимо“ и „Мостовете на Медисън“, но след това „го хванаха безличните“.

Иначе постна година…

2004

„Вибраторът“ – отново Лео, отново самолети, отново неясно какво. Вече дори не си спомням кой беше последният добър филм на Скорсезе след „Добри момчета“. Всъщност сетих се, но за него след малко…

„Убийствен мързел“ – гледайки го ме налегна такова безсилие пред „даровитостта“ и „оригиналността“ на въпросния сценарист, че чак ме домързя да спра филма – просто се облегнах и заспах.

„Бебе за милион памперса“ – клин Клинт избива. Така го избива, че същият вече не знае какво точно прави. На тези години човек трябва по-често да си сяда на задника и да си почива.

„(Дошъл ли ви е) терминът“ – мисля, че знам какво е сатира, но, когато става дума за съчетаването й с метафора, Спилбърг издиша почти толкова ефектно, колкото Хинденбург някога е издишал над Ню Йорк. Затова пък буквализмът на историите му за Втората световна все още е ненадминат еталон за перфектно свършена работа. Какво да го правя тоз – да го критикувам ли, да го разцелувам ли…

2005

„Град на гЪзЪ“ – ЛЮБИМИЯТ МИ! Тук направо ще копирам коментара ми при Ангел: „Визуално ноар пиршество, което можеше да избие рибата, ако сценарият не бе плоска поредица от опити да пунтира нещо, което явно не разбира плюс диалог (и глас зад кадър) писан(и) от четвъртокласник. С цялата тази визия можеше да се получи заглавие, което да оттеква през вековете. Вместо това Франки Милър си изми ръчичките с петолевките на зарибените дечица, което веднага ме подсеща защо Робокоп 2 & 3 съксват отвсякъде.“

„Бèсно кралство“ – страхотно, отново Ридли! Ако се чудите защо героинята на Сигърни Уивър от „Пришълец“ носи звучното име Рипли, бъдете сигурни, че Ридли е „навявал“ за себе си. „Небесно кралство“ не е по-далеч от манията за величие на тоя исполин в налагането на жанрова мода в киното още от времето на „Пришълец“. За съжаление и тук всичко е омацано с един неподражаем в наивитета си и изнасилен в желанието си да поддържа пламъкът на драмата сюжет.

„Гадост и изгъзици“ – не знам кой е излъгал Кийра Найтли, че става за актриса, но на същия трябва да му се изтръгнат топките с керпеден и да бъдат провесени пред студията, тъпоумно тръгнала да измества ненадминатата адаптация на BBC от 95-та.

2006

„(3)00“ – или „Двете нули“, както е познат в Европа, е филм за това как оправданието „Е, той все пак е правен по комикс!“ може да те докара до състояние, в което да не знаеш дали пък случайно наистина не живееш в двуизмерна книжка с картинки и всички около теб намират това за прекрасно.

„Кървав диамант“ – Лео, Джимон и разни приключения, завършващи с поучителната смърт на потъналия с Титаник. Да, добре, както и да е.

„В като Венета (Райкова)“ – след като Уашовски се взеха насериозно след грандиозния успех на „Матрицата“, нещата тръгнаха към безкомпромисна философия, нищеща смисъла на живота и политиката, което нямаше как да не ни напомни за сигнално жълтата Вендетка. При нея поне има какво да се види.

„Яйцата на хората“ – изтъркан сюжет, притеснително слаба визия за антиутопичното бъдеще и два часа обикаляне по мъките. Не, мерси.

„Хълмовете имат яйца на очи“ – глааааааден съм! Ламоте, заради тебе вече три часа пиша и издирвам филми като сбъркан. Надявам се имаш достатъчно добро обяснение на какво дължа това непосилно мъчение.

„Клиторът на Леонардо“ – поклон, Вал, за оригиналното заглавие, което между другото казва всичко.

„(Знамената на) ваш`те майки!“ – ами на Клинт Истууд явно чавка му е изпила мозъка.

2007

„Зодиак“ – има хиляди по-полезни неща, които да правите, от това да гледате този филм, и едно от тях е да си прочетете хороскопа за месеца.

„Аз съм леген, да!“ – единственото по-неприятно изживяване от това да гледате Уил Смит да се изживява като легенда, е да гледате как същото прави сина му в изгъзицата „Карате Кид“.

2008

„Черният рицар“ – след това разпростиране по темата, вече нямам сили да го анотирам.

„Трансформациите на Брад Пит през годините“ – „Бенджамин Бътън“ е ярък пример за това, че човек трябва повече да чете, отколкото да се застоява пред монитора.

„Изгори преди да го гледаш“ – да, искаше ми се да го бях направил.

„Замяната“ – ех, Клинте, Клинте. Добре че поне Джоли ти изнесе филма на мъжествените си плещи.

2009

„Вонята е опиат“ – този филм спечели Оскар… С това се изпари и последната капчица детска наивност, до този момент капсулирана нейде дълбоко в душата ми. Оттук нататък Академията спокойно може ДА ГО ДУХА!

„Танцуващият в сектор 9“ – правилно разчитате – „Аватар“ беше „Танцуващият с вълци“ в космоса, „Сектор 9“ – един доста по-егоистичен „Танцуващ с вълци“ в Южна Африка. Извънземни, развили технологии изпреварили ни с векове, съвсем естествено притежаващи интелекта на паразити, живеят сбутани в гето, а земляните пет пари не дават. BRILLIANCE!

„(Не)сериозен човек“ – и тук съм се разпростирал. За съжаление рошавите братя се изчерпват от време на време и вместо да „презаредят“ с разпускаща творческа „суша“, те продължават упорито да се натискат за шибаните статуетки. Да им приседнат дано.

„Кондомите“ – няма как да сте очаквали нещо по-различно от режисьора на „300“, освен да продължи с градацията в следния ред – героизъм, героизиране, геронтомания, Зак Снайдер.

„Обществен мрак“ – и за него съм драскал. Стерилно безличен го описва достатъчно кратко и ясно.

„Пред ложе(ние)то“ – този филм възкреси Сандра Бълок. Не само, че не стана ясно защо, но не стана ясно и как. 2009-та като цяло е една огромна мистерия за филмовия ми нюх.

„Пара под ненормална активност“ (европейско заглавие: „Въздух под налягане“) – тъпи, шибани американци.

********************************************************
ГОЛЕМИТЕ ФИЛМИ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
********************************************************

2000

1. Malena
2. The Patriot
3. Crouching Tiger, Hidden Dragon

Подгласници:
Chicken Run
Unbreakable
Erin Brockovich
The Emperor’s New Groove
O Brother, Where Art Thou?
The Road to El Dorado

2001

1. Vanilla Sky
2. Moulin Rouge!
3. Mulholland Drive

Подгласници:
Shrek
Monsters, Inc.
The Majestic 
Training Day
Rat Race
The Score

2002

1. 25th hours
2. The Pianist
3. Chicago

Подгласници:
Gangs of New York
The Hours
Hero
Ice Age
Lilo and Stitch
The Mothman Prophecies

2003

1. Cold Mountain
2. Girl with a Pearl Earring
3. Finding Nemo

Подгласници:
Hulk
Love Actually
Matchstick Men
Touching the Void

2004

1. The Incredibles
2. The Passion of the Christ
3. Troy

Подгласници:
Collateral
The Notebook
Man on Fire
The Village
Closer
Around the World in 80 Days

2005

1. Corpse Bride
2. The Producers
3. Madagascar

Подгласници:
Walk the Line
The 40 Year Old Virgin

2006

1. Apocalypto
2. Casino Royale
3. The Fountain

Подгласници:
The Devil Wears Prada
United 93
Little Miss Sunshine
Tenacious D in The Pick of Destiny
Hoodwinked!

2007

1. No Country for Old Men
2. Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street
3. Sunshine

Подгласници:
Michael Clayton
The Mist
The Simpsons Movie
Elizabeth: The Golden Age
American Gangster
Stardust
The Jane Austen Book Club
Becoming Jane

2008

1. The Reader
2. Let The Right One In
3. Seven Pounds

Подгласници:
Kung Fu Panda
Rambo
Vicky Cristina Barcelona
Iron Man
Get Smart

2009

1. The Road
2. Moon
3. Toy Story 3

Подгласници:
12
Inglorious Basterds
Taken
Pandorum

Категории:Без категория Етикети:,