Начало > анотации, ревю, уестърн, хорър > >3 в 1: "Buried", "The Ruins", "The Cowboys"

>3 в 1: "Buried", "The Ruins", "The Cowboys"

>

Buried (2010)

Режисьор: Rodrigo Cortes
Сценарист: Chris Sparling
Жанр: Drama, Mystery, Thriller
Каст: Ryan Reynolds

One-man show за отвлечен в Ирак и заровен в ковчег шофьор на ТИР, оставен на произвола на GSM комуникацията си с американски институции и телефонни секретари. Предполага се, че по време на финалните надписи, на един от задните редове в парижко кино за възрастни, предводителят на антиамериканската пропаганда в гилдията на европейските режисьори – Роман Полански – получил най-твърдата си ерекция за последните 30 години. Фактът е особено странен на фона на липсата на непълнолетни момиченца във филма. Дори и само предположението, че Райън Рейнолдс има заслуга за сексуалната потентност на Полански и то на тази му преклонна възраст, говори, че въпросният съвсем незаслужено е пренебрегнат при номинациите за Оскар тази година. Бивайки обаче такъв плюс за филма, той е и най-големият му минус. Тъпото парче го играе събирателен образ на средностатистическия американец – почитател на лигави ситкоми (в каквито сам участва) и твърдо убеден във величието на чичко Сам прошляк.

Филмът не е за пропускане дори и само заради брилянтната операторска работа и усещането за клаустрофобичност.

7,3/10

The Ruins (2008)

Режисьор: Carter Smith
Сценарист: Scott B. Smith
Жанр: Horror, Thriller
Каст: Jonathan Tucker, Jena Malone, Laura Ramsey, Shawn Ashmore, Joe Anderson

Оголени сухожилия, откъснати крайници, стичаща се гъста, лепкава кръв и twist ending – всичко необходимо, за да надкачите с няколко милиона разходите на хорър продукцията си и същевременно да предизвикате лигоотделяне по брадичките на страдащите от аутизъм фенчета на „Saw“-франчайза. Не е като тези условия да не присъстват и тук, но за разлика от подобните хорърчета от последните години, „Руините“ не е нито лишен от атмосфера, нито от наситен реализъм. Далеч не е перфектния хорър, има и прилична доза клишета и моментни алогизми, но за сметка на това може да ви докара чувство, че съжителствате в тялото си с чужда форма на паразитиращ организъм.

Гледа се късно вечер с някого, на чиито рамене по принцип не се притеснявате да скочите, ако същия вече не е скочил на вашите.

7,1/10

The Cowboys (1972)

Режисьор: Mark Rydell
Сценарист: William Dale Jennings (novel), Irving Ravetch (screenplay)
Жанр: Drama, Western
Каст: John Wayne, Roscoe Lee Browne, Bruce Dern

Има три типа класически уестърн – „Джон Уейн“-уестърн, спагети-уестърн и „Имало едно време на запад“. Последният е неповторим, тъй както няма и втори „Double Indemnity“, затова пък „Каубоите“ е взел най-доброто от другите два поджанра. Разбира се, присъства вечно напомпаното его на Уейн, но сценарият и режисурата са достатъчно на ниво, за да неутрализират чарът му на прогнила бъчва с уиски, нещо което не мога да кажа, че се е случило в оригиналния „True Grit“ от 69-та, който по интеракция с новото отроче на Коен, безрадостно си наложих да изгледам. Освен, че е оригинален и грабващ визуален шедьовър, съвсем не щади и пририталите за хепиенд американци.

7,8/10

Advertisements
  1. 11 февруари, 2011 в 15:27

    >Аве Ностро, и аз гледах наскоро един филм с Джон Уейн, Вал ми го препоръча – The Stagecoach (1939) :))) Ама там Уейн е млад още 🙂 Имаше приключенски дух, но сякаш много локуми разтягаха :)Руините ми е един от любимите хоръри, дали щото като го гледах бях в приятна компания? 🙂 Заровения Рейнолдс беше готин в първите 30 мин, после взе да ми досажда, идеята е готина, но да гледам час и половина едно и също е досадно. 🙂

  2. 11 февруари, 2011 в 15:43

    >Както ме болят раменете, номер две го прескачам от раз!:)

  3. 11 февруари, 2011 в 16:15

    >Ламоте, "Каубоите" е най-добрият от филмите с Уейн, които съм гледал, но предполагам за какво говориш, като става дума за "Дилижансът" – голямо перчене и демонстрация на непукизъм. "Погребан" доста добре се справяше, въпреки очевидното си ограничение в мизансцена – със сигурност не ми се доспа, а беше късна вечер. За "Руините" – ми не е било само от компанията. По-интересен е въпросът кой на чий врат е бил качен и от коя страна са му били краката. :DЕл, струва ми се, че пренебрегваш "по-интересния въпрос". 😀

  4. 11 февруари, 2011 в 16:16

    >Няма да коментирам номер две. Само ще писна,че не става даже и за лакътни стави. За другите четящи ще вметна,че е сбор от много филмчета. Единственото нещо в него са ефектите.Особено гадните и подли растения, флора такава!:)) Но виж другите номер едно, особено номер три-о, йе, baby!:))пп- Ностро, не се смей!:)

  5. 11 февруари, 2011 в 16:18

    >..вметкаВ номер едно ( филмчето) даже ми стана физически гадно, когато пича почна да .. Толкоз реално ми се стори. Ама няма да казвам,че ше стане спойлер:))

  6. 11 февруари, 2011 в 16:23

    >Ид, две от три пак е нещо. :DАз пък, когато пича "почна да…", ядох пържоли с гъбен сос и ми се усладиха. :)))

  7. 11 февруари, 2011 в 16:33

    >Лъжеш! Ти с твоята интутивна, нежна и скромна душа? Как пък всички се разядохте пържоли ,че и със сос от гъби, тва моята порочна душа не разбира.:)) Сега сериозно, сценката си беше доста добра:)

  8. 11 февруари, 2011 в 16:50

    >Изразявате съмнения в моите убийствени кулинарни заложби?:)Колко е гадно, че не съм ги гледала и не мога да коментирам в същността на темата!Фръцкам се и отивам да готвя лапад с ориз!

  9. 11 февруари, 2011 в 17:11

    >Винаги съм подкрепял Buried :)Към Джон Уейн -уестърн добавям и Сам Пекинпа :)който внася ярост и динамика на американския уестърн. В този смисъл Дивата банда вкарва италианска паста в иначе мудните американски сюжети за които Ламот твърди :)http://www.youtube.com/watch?v=52ShyEf07Eo&feature=related

  10. 11 февруари, 2011 в 17:38

    >Погребан е страхотен филм.Руините си е хорър класика, маже отвсякъде ;)Третия не съм го гледал.ДПозитивна статия 🙂

  11. 11 февруари, 2011 в 18:36

    >Ид, прилагателните, които "изяде" душата ми, ме накараха да се почувствам друг човек. При това буквално. :DЕл, как можа да си го помислиш! При това приритвам за лапад с ориз. :DВал, краят на Погребан е още по-добра атестация за качествата му, защото доказва, че целта му не е била да се бори за висок бокс офис. Колкото до Пекинпа, при него насилието от сексуален характер, особено върху женски образи, ескалира до необичайни висоти. :DGFoxxx, чак и аз се изненадах. Ти изненада ли се от участието си в новата супербезизвестна продукция "Как Ламот вбеси Хитлер"? 😀

  12. 12 февруари, 2011 в 8:01

    >Ностро сега го скивах клипчето 🙂 !!!Мерси, пич 😉 Много яко се е получило, евала, посмях се от сърце 🙂

  13. 18 февруари, 2011 в 9:42

    >Ностро, тъкмо щях да те моля да ми разкажеш на уше втората половина на "Buried" и се зачетох в коментарите. Явно трябва да си намеря музата след триседмично изчакване и да си го догледам сама. 🙂

  14. 18 февруари, 2011 в 10:09

    >Точ, аз филми не преразказвам. Трябва да са адски тъпи, за да направя изключение. 😀

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: