Архив

Posts Tagged ‘комикс’

Strange Days (1995)

Режисьор: Kathryn Bigelow
Сценарист: James Cameron
Жанр: Action, Crime, Drama, Mystery, Sci-Fi
Музика: Graeme Revell
Каст: Ralph Fiennes, Angela Bassett, Juliette Lewis, Tom Sizemore, Michael Wincott, Vincent D’Onofrio, William Fichtner

Някой съмнява ли се в качествата на най-добрата режисьорка на нашето време Катрин Бигълоу, родила от неопознаваемите дебри на утробата си този непонятен за мен феноменален труд на родилни мъки, носещ покъртително-оригиналното заглавие „Войната е опиат“? Не си мислете, че това е риторичен въпрос – ако беше, нямаше така яростно да си гриза ноктите, в очакване някой да ме осветли по този крайъгълен въпрос за киноманската ми същност, тровещ спокойният ми сън още от деня, в който се сблъсках с гения на тази жена-исполин и настоящ носител на приза „най-шибан режисьор“ в историята на академичните награди. Всъщност призът й може и да е незаслужен, защото няма как да съм сигурен в сексуалната ориентация на всички предишни лауреати, но за нея със сигурност знам, че поне един й се е опитвал, макар и с променлив успех, съдейки по бракоразводното им дело. Ако все пак някой все още има болни илюзии за качествата й като режисьор, след като се е насладил на спиращият сърцето оскаров опиат, то нека се върнем малко назад в кинобиографията й и разгледаме настоящото заглавие.

Действието ни запраща два дни преди настъпването на новото хилядолетие – време, в което американската действителност се е превърнала в полицейска държава и танкове бродят из улиците, обезпокоявани от разпокъсани групички неориентирани борци за… нещо си. Престъпността е взела връх и ченгета с палки, каски и щитове всяват мир, спокойствие и нито грам респект сред… тотално неясно кого. В целият този хаос бившето ченге Лени Неро (Ралф Файнс) е открил бизнес ниша, в която да се изявява като пласьор на спомените на други хора, записани върху мини компакт дискове. Искате да усетите адреналина от това да оберете магазин и ченгетата да ви погнат и всичко това без опасност случаен куршум да ви отнесе темето – моля, заповядайте! В този си облик героят на Файнс явно трябва да го играе рядко хитро копеле, което е в час със законите на уличната джунгла, но се оказва, че той е просто едно лекенце с кожени панталони, мазна коса и вратовръзка на клоун, до което кака Катерина е изтипосала една елегантна, чернокожа пантера, бивша сервитьорка и настояща бодигардка с армейски умения в ръкопашния бой и боравенето с оръжия (Анджела Басет), която през цялото време ще изниква от нищото и ще му спасява разгащения задник… Добре, знам как ви звучи това, но пробвайте да го преглътнете, защото истински невъобразимото тепърва предстои.

Както често се случва в по-елементарните филми, разчитащи на вече наложени стереотипни герои, които да спасяват сюжетния екс(пери/кре)мент, отнякъде се появява близкият приятел на Лени, Макс (Том Сайзмор). Бивайки толкова близки… Ех, да, добре, схванах, че сте схванали кой ще се окаже мръсникът в края на филма, но пък Катрин все още не го е разбрала. Така че дайте й малко време на неориентираната шаврантия… Та тия тримата се съюзяват, за да открият кой е убиеца на приятелката на бившата приятелка на Лени. Въпросната в последните си мигове живот го посещава, казва му че бившата му приятелката (Джулиет Луис) също е в опасност и му предава едно CD, на което той не обръща внимание, докато сценарият не нагнетява обстановката, така че това да стане неизбежно, след което тя се омита и естествено бива убита. Ленито тръгва да спасява героинята на Луис, която пък се оказва пачата, която го е изоставила и в която той все още е лудо влюбен, но тя съответно не споделя чувствата му и се шиба с някакъв баровец, с който нашият човек съвсем естествено не се долюбва…

Всъщност е изключително уморително да се опитвам да ви преразказвам действието, за да стигна до поантата, която от своя страна да ви разпилее мозъка по стената. Просто това няма да се случи, а аз загубих 2 часа и 20 минути, предвкусвайки цялата тази обреченост на мат`риала. Затова сега ще ви зарадвам с риъл-тайм екшън от мястото на събитието. Enjoy and click to enlarge! (или зуумнете цялата страница с помоща на натиснат Control и скролера на мишката)

Категории:Без категория Етикети:, , , ,

Кога една приказка се превръща в легенда

Да, точно така, когато е разказана достоверно. Нещо, което явно е прекалено трудно да се схване от скопените от към въображение индивиди в Дисни и Холмарк. Затова пък колко им е да учат децата на това:

Категории:Без категория Етикети:, ,

Chloe (2009)

Режисьор: Atom Egoyan
Музика: Mychael Danna
Жанр: Драма, Трилър
Каст: Julianne Moore, Liam Neeson, Amanda Seyfried, Nina Dobrev
IMDb:  6.7

Напоследък случва ли ви се да сядате пред екрана – бил той голям, среден или малък – с чувството, че ще се „нахендрите“ върху един – голям, среден или малък – посредствен филм. На мен започна да ми става навик, затова и в последно време чашата ми с компот обикновенно е наполовина празна, а скепсиса в мен блика като мръсен канал насред градска плажна ивица. В този смисъл очаквано започнах да се питам какъв е смисълът да пиша дълги, пошли ревюта по темата освен, за да си spellcheck-вам правописа и изливам отрицателната енергия в чистите води на блогопространството, както и, за да хинтвам вас – няколкото верни мои читателя – да не си хабите енергията в гледане как два часа от живота ви се изнизват безвъзвратно между пръстите. Е, не открих друга причина, но стигнах до извода, че не си задавам правилният въпрос и трябва да го преформулирам така: „Какъв е смисълът да пиша, след като мога да го нарисувам?“. Разбира се и в този въпрос нямаше особено много (с)мисъл по простата причина, че рисувам като трудоустроен шлосер с два пръста – по един на всяка ръка, – затова и реших, че да плагиатствам кадри е най-хуманното, което мога да направя – както, за да щадя вкуса на изтънчена аудитория, като вашата, така и за да осигуря удобството на удебелен блогър като мен.

След цялото това излеяние, стигнах до следното бледо подобие на комикс върху реверсивната версия на „Фатално привличане“ (което определение само по себе си е един огромен и незаслужен комплимент) на уродчето с ляв уклон Атом Егоян, в която съвсем незабележимо участие взима и, набиращата тийн-почитатели актриса от български произход, Нина Добрев. Съвсем естествено няма нужда да споменавам, че в главните роли се подвизават вездесъщата Джулиан Мур, същата, като в „Тялото на Дженифър“, Аманда Сейфрид, и достолепния Лиъм Нийсън.

Историята е колкото проста, толкова и тъпа, затова и мисля да не ви раздавам либретото:

И както често се случва в по-посредствените заглавия, а реших че по-посредствено от това няма накъде, добавих този алтернативен край, който оставя сюжетната линия отворена за бъдещи, кое от кое по-долнопробни, продължения:

Категории:Без категория Етикети:, , , , ,