Архив

Posts Tagged ‘кучки’

Release candidate: "Pantheon of the nasty bitches"

Ето, че дойде време да нахраня папагала, както се изрази веднъж многоуважаваният губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер в едно от многото си класически превъплъщения на големия екран, белязали дните му на културист в Холивуд. Реших да направя обещаното кратко обобщение на това, което някои хора определят като гигантско недоразумение, и което аз намирам за прекалено ласкателно определение. Става дума за така наречената класация „Пантеонът на гадните кучки“, която се превърна в културно-масовото събитие на годината за моят незначителен блог и то благодарение на копирайтърските способности на Bla, който имаше инициативността да я предложи на вниманието на свежарите от Svejo.net и в тоя смисъл да ме изложи на длъж и на (тебе)шир. Представянето изглеждаше така, а резултатите бяха, че за един следобед блогът ми отчете толкова посещения, колкото не беше виждал за цялото си съществуване, поради което съвсем естествено ми се доплака. Е, съдбата е гадна кучка, която много рядко излиза от роля, но този път го направи…

За да не остане целият този шум без подобаващ край, а и, както вече казах, за да уважа вас и да не унижа себе си, пренебрегвайки даденото вече обещание, сводката от вашите предложения за най-гадни сред гадните и най-зли сред злите кучки вече се помещава тук: „Pantheon of the nasty bitches“. Надеждите ми са тя да расте с ваша помощ и подкрепа и, когато някоя кучка ви ядоса, за назидание да я добавите с коментар. Идеята е ясна – злото трябва да бъде изобличавано. А и така, когато ви се догледа филм със зли кучки, ще имате богат набор от препоръчани такива.

Разбира се останаха няколко въпросителни, като например дали да се добавят в списъка предложения, като:

Alien queen – H.R. Giger – Aliens – 1986 – Дринов
The mother – Anthony Perkins – Psycho – 1960 – Nostromo
Madeline Ashton – Meryl Streep – Death Becomes Her – 1992 – Nostromo
Helen Sharp – Goldie Hawn – Death Becomes Her – 1992 – Nostromo,

но реших, че „кучкостта им“ е подложена на няколко съмнителни момента. Първо – липсва актьорският елемент („Aliens“), второ – липсва актрисата („Psycho“), трето и четвърто – комизмът им идва в повече („Death Becomes Her“). На база на тези разсъждения, сериозно се замислих върху предложението на Ламот:

lammoth каза…
Всички шефки са зли тъпи кучки! Да им съхнат циците. Заради една от тях са ще пропусна мача Италия-Словакия. БАН съкс. Искам да си ходя вкъщи 😦
24 юни 2010 17:20

Шефката на Ламот – В ролята самата тя – БАН – 2010 – Lammoth

Каквото и да си говорим мисля, че доводите му са железни…

Advertisements
Категории:Без категория Етикети:, , , , ,

Пантеонът на Гадните кучки

Ма не знам що така се подведох от две подмятания – иницииращото – от страна на върлият сатанист и зомбист, и още по-върл заклеймител на християнската вяра и скодоумие – Бла и подемащото – от вездесъщия приказен герой и прокламатор на вярата в единственият и всеопрощаващ Дядо Коледа – Le Grand Elf. Аз, понеже лесно прихващам разни такива срамни… ъъъ… инициативи, реших че тука му е мястото да направя една бърза подборка на що зло съм видял от това същество с ХХ(Х) хромозома, озарявало – къде за нещастие, къде за две – екрана на моите младини. Следващият компилейшън няма претенциите да е пълен, но има претенциите да е направен „на две, на три“, така че не ме съдете, ами по-скоро се включете с попълнения…

Nurse Ratched (Louise Fletcher) от „One Flew Over the Cuckoo’s Nest“ (1975). Няма как да не сте имали мокри сънища в компанията на едрогърда мед-сестра и същевремнно да не ви се е искало да я нашляпате. (За Ламот знаем, той вече го е правил.) Е, сестра Ратчед изобщо не е в тази категория, защото в нейният случай този, който трябва да си пази задника, сте вие. Майката на актрисата Луиз Флетчър трябва доста да си е покихала навремето, защото и днес не са малко хората, които продължават индиректно да я „поздравяват“…

Marquise Isabelle de Merteuil (Glenn Close) от „Dangerous Liaisons“ (1988). Лице родено да играе гадни кучки, наред с образът й в друго емблематично заглавие – „Фатално привличане“. Едва ли сте забравили физиономията й, когато героинята й произнесе фразата „All right. War.„, както и срамът и унижението залели тези меко казано отблъскващи черти във финалната сцена. Е, това е тя, абсолютната Глен Клоуз. Желанието ми да избягам, като я видя, е извън моят контрол…

Phyllis Dietrichson (Barbara Stanwyck) от „Double Indemnity“ (1944). Който е смятал, че ще я пропусна, акъл е нямал. Филис е първородният образ на злото. На второ място след Ева. Малко ще е, ако кажа, че този филм е сред 10-те най-значими за миналият век поне в личната ми класация, а Барбара Стенуик е колкото гадна, толкова и съблазнителна. С две думи – дявол в сластни форми…

Annie Wilkes (Kathy Bates) от „Misery“ (1990). Дори Стивън Кинг се е будел облян в пот, след като е гледал изпълнението на Кати Бейтс. За тази дама дори не е необходимо да играе, за да ви докара сърцебиене. Ако умирате от желание Кати да ви напляска, достатъчно е да сте добър писател с няколкохиляден тираж и порядъчен брой откачени фенове.

Baba Yaga (various artists) от славянският фолклор. Често привиквана в нощни доби заедно със съратника си дядо Торбалан, за да всява респект и психически травми у малките дечица. Ефект – поразителен и постоянно наблюдаван в ежедневието около нас. Великият Мусоргски не пропуска да я увековечи в своите „Картини от една изложба“.

Та остава въпросът кои са вашите кошмари? Споделете ги и обещавам после да ги сбера и класифицирам, за да ви е още по-зле като се присетите…

Категории:Без категория Етикети:,