Архив

Posts Tagged ‘майкъл ман’

Public Enemies (2009)

Режисьор: Michael Mann
Музика: Elliot Goldenthal
Сценаристи: Ronan Bennett, Michael Mann
Жанр: Biography, Crime, Drama, History, Romance, Thriller
Каст: Johnny Depp, Marion Cotillard, Christian Bale, Billy Crudup, Stephen Dorff, Giovanni Ribisi, Stephen Lang, Lili Taylor, James Russo, Leelee Sobieski

Ако сте почитател на Джони Деп (сякаш някой не е!), то сигурно си спомняте защо тъгува Гилбърт Грейп. Да, онзи дългокос момък, който имаше нещастието да е брат на бавноразвиващия се Лео ДиКаприо и в същото време да е закотвен в провинциално градче с 1 912 души население без да броим добитъка. Той тъгуваше именно поради изброените причини, а ви го припомням, защото точно този обикновен и тъжен Деп, започна да ми липсва напоследък. Това не означава, че „нямам за нищо“ изпълненията му в „Суини Тод“, „Карибските пирати“ и „Дрога“, но тези и останалите му Бъртънови продукции нямаха нищо общо с човекът с обикновенните проблеми, същият онзи малък Деп с аризонски мечти. Долу-горе същото мога да кажа и за един от апотеозите в гангстерското кино за последните 20 години – „Дони Браско“, в който с Пачино изнесоха спектакъл, който със сигурност няма да забравя до края на земните си дни. Героят му, специален агент под прикритие, внедрил се в мафиотските структури, имаше семейните си проблеми и носеше тежестта от взаимоотношенията си с героя на Пачино, но нищо от това не беше сравнимо с обикновенния Гилбърт Грейп. За съжаление неприятното в „Обществен враг“ е не само, че няма да откриете тази злободневност, ами няма да откриете и нищо друго, което да си е струвало двата часа, освен ако прескачането от банка в банка с карабина в ръка, не ви се струва невероятен фън.

Филмът е гангстерски в стилистиката на „Недосегаемите“, в който обаче лошите не са чак толкова лоши, освен с това, че романтично следват мечтите си, обирайки банки и утрепвайки тоз-оня някак си почти между другото. Вероятно това нямаше да е толкова зле, ако самата биография на Джон Дилинджър не се състоеше единствено в това, но явно Майкъл Ман беше решил, че разгръщайки и една любовна история, ще успее да изкопчи нещо повече от романтичния образ на работещия с карабината Робин Худ. Пълнокръвието на протагониста обаче се състоеше в мотото: “I like baseball, movies, good clothes, fast cars, whiskey, and you.”, което явно въплъщаваше неговият сложен вътрешен свят, и това оказа разрушителен ефект върху напъните на Ман да изсмуче някакъв личен за героя емоционален катаклизъм, който да заинтригува оттегчения от банализми и повторения кинозрител.

Джони беше получил изричното указание от режисьора да не използва втората си физиономия, освен в изключително редки случаи, но за актьор от неговия калибър беше въпрос на чест да я покаже при първа възможност, затова и по време на снимките на постера… той се усмихна.

От чисто кинематографична гледна точка филмът нямаше някакви очебийни слабости, макар и на места стерилно празните улици да будеха известни съмнения в коя точно киностудия се разиграва събитието, но на фона на безмислените престрелки, това сякаш нямаше и голямо значение. Актьорското присъствие на Деп не будеше съмнение, но честно казано тази роля нямаше и с какво да му се опре. Затова пък Крисчън Бейл ме изненада приятно, защото избяга от многото възможни стереотипи, за да създаде някакъв правдив за времето си образ на специалният агент за борба с организираната престъпност към ФБР, Мелвин Първис. За съжаление всички останали бяха безподобни статисти начело с иначе приятната за окото Марион Котияр, която пък беше на светлинни години от изпълнението си в „A Good Year“, където поне имаше заслугата да направи от филма нещо гледаемо.

Крисчън Бейл като ейджънт Първис и Били Кръдъп в ролята на Хувър

В интерес на обективността втората половина от филма леко разбуди позаспалата ми сетивност, но дотолкова, че да не захъркам на глас. С други думи гледайте филма на ваша отговорност и само при условие, че не сте във ваната. Аз лично не очаквах такова падение от страна на режисьор, стоящ с името си зад заглавия като „Collateral“ (2004), „The Insider“ (1999), „The Last of the Mohicans“ (1992) и, разбира се, „Heat“ (1995).

Advertisements
Категории:Без категория Етикети:, , , ,