Архив

Posts Tagged ‘нещо’

Release candidate: "Pantheon of the nasty bitches"

Ето, че дойде време да нахраня папагала, както се изрази веднъж многоуважаваният губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер в едно от многото си класически превъплъщения на големия екран, белязали дните му на културист в Холивуд. Реших да направя обещаното кратко обобщение на това, което някои хора определят като гигантско недоразумение, и което аз намирам за прекалено ласкателно определение. Става дума за така наречената класация „Пантеонът на гадните кучки“, която се превърна в културно-масовото събитие на годината за моят незначителен блог и то благодарение на копирайтърските способности на Bla, който имаше инициативността да я предложи на вниманието на свежарите от Svejo.net и в тоя смисъл да ме изложи на длъж и на (тебе)шир. Представянето изглеждаше така, а резултатите бяха, че за един следобед блогът ми отчете толкова посещения, колкото не беше виждал за цялото си съществуване, поради което съвсем естествено ми се доплака. Е, съдбата е гадна кучка, която много рядко излиза от роля, но този път го направи…

За да не остане целият този шум без подобаващ край, а и, както вече казах, за да уважа вас и да не унижа себе си, пренебрегвайки даденото вече обещание, сводката от вашите предложения за най-гадни сред гадните и най-зли сред злите кучки вече се помещава тук: „Pantheon of the nasty bitches“. Надеждите ми са тя да расте с ваша помощ и подкрепа и, когато някоя кучка ви ядоса, за назидание да я добавите с коментар. Идеята е ясна – злото трябва да бъде изобличавано. А и така, когато ви се догледа филм със зли кучки, ще имате богат набор от препоръчани такива.

Разбира се останаха няколко въпросителни, като например дали да се добавят в списъка предложения, като:

Alien queen – H.R. Giger – Aliens – 1986 – Дринов
The mother – Anthony Perkins – Psycho – 1960 – Nostromo
Madeline Ashton – Meryl Streep – Death Becomes Her – 1992 – Nostromo
Helen Sharp – Goldie Hawn – Death Becomes Her – 1992 – Nostromo,

но реших, че „кучкостта им“ е подложена на няколко съмнителни момента. Първо – липсва актьорският елемент („Aliens“), второ – липсва актрисата („Psycho“), трето и четвърто – комизмът им идва в повече („Death Becomes Her“). На база на тези разсъждения, сериозно се замислих върху предложението на Ламот:

lammoth каза…
Всички шефки са зли тъпи кучки! Да им съхнат циците. Заради една от тях са ще пропусна мача Италия-Словакия. БАН съкс. Искам да си ходя вкъщи 😦
24 юни 2010 17:20

Шефката на Ламот – В ролята самата тя – БАН – 2010 – Lammoth

Каквото и да си говорим мисля, че доводите му са железни…

Advertisements
Категории:Без категория Етикети:, , , , ,

Кога една приказка се превръща в легенда

Да, точно така, когато е разказана достоверно. Нещо, което явно е прекалено трудно да се схване от скопените от към въображение индивиди в Дисни и Холмарк. Затова пък колко им е да учат децата на това:

Категории:Без категория Етикети:, ,

По заповед на… bungle

Защо американците са по-податливи на Холивудската продукция? Защото са патриоти и подкрепят местната кино-индустрия? Защото не им се налага да сричат субтитри? Защото при тях ходенето на кино е като излизането „на кафе“ – става с гадже или приятели и половината от удоволствието е в оплюването на поредната тийнмууви издънка? Или пък защо да оплюват? Кой не се е хилил на лафовете от „Американски пай“ и „Пич къде ми е колата“? Нима не ви се е искало просто да простеете два час и да пръскате слюнка по теметата от предния ред? И в крайна сметка изкуство ли е киното или само ентъртеймънт?

По-изкушените от вас знаят отговорите на тези въпроси и отдавна не им пука кой какво гледа и на какъв б(л)ог се моли. Кино-справедливостта е отражение на действителността. За филмите няма нищо задължително. Утре може да излезе заглавие, което да описва дългият път на екскремента до водите на световния океан и пак ще е по-смислено от афиша на средностатистически киносалон за следващите няколко месеца. Атеистите знаят, че няма сила, която да регулира това, поне докато на хората им се иска…, затова и винаги ще има порно и изкуството ще плува в такъв океан от отходни води, в който все по-трудно ще става заблудените души да намират верния път към стойностните продукции.

Действителността е такава, че не ти се предлага спретнат каталог от морални ценности и идеали, които да следваш по пътя на съзряването си като индивид с определени вкусове и виждания за това какво е и какво може да бъде изкуството. Ако разчиташ само на телевизията, ще търчиш в киното след всеки бомбастичен трейлър пръкнал се от продуцентския задник на ограничен холивудски задник, ръководещ гигантска студия от професионални задници, занимаващи се само с изцеждане вимето на кравата наречена „масов кинозрител“. На фона на това, как мислите, че ми „идват“ такива „концепции“ вмъкнати в коментари, като този към статията на Cinemascrotum Ревю: „Cop Out“:

Анонимен:

Не знам къв е тоя скротум и от къде се е пръкнал, ама не съм видял 1 положителен коментар за някой филм. Явно той трябва да измисли „гениален“ филм, защото никой от тези, за които е писал не е достатъчно добър за него. Филмите все пак са за развлечение и не е нужно във всеки филм да има някакъв супер титаничен замисъл. И хората са прави – говори с уважение, за тези които се опитват по някакъв начин да те забавляват с техните филми (актьори, режисьори, сценаристи и т.н.). Те правят нещо или поне се опитват, а ти само говориш. Ясно ми е…. И търси повече положителните черти на филмите и посланията, които носят, а не това кой филм на кой приличал и кой къде сбъркал в актьорската игра.

Колко трябва да ти е промито съзнанието, за да сътвориш подобна генно-модифицирана квалификация за нещо, което явно не разбираш. Истината е, че точно срещу такъв тип мислене трябва да има регулатори/справочници/каталози със специализирано съдържание като:

# Cinemascrotum, за да си спестите парите за билет и обикнете киното, заради това, което НЕ Е.

# trains in the night, за да откроявате стойностната музика в океана от посредствена MTV-култура.

# ticks and crosses on the movie list, за да обикнете киното заради това което Е.

# Valkocompany, за да си спомните, че сте оставили вашата кучка заключена с белезници за краката на леглото, докато тя чака с копнеж да й разтриете ходилата.

# The Spiral’s Buzz, за да разберете къде грешите в отношенията си с любимия човек, Господ и дистанционното на телевизора, и защо не трябва да оставяте кучката си да чака вързана с белезници за краката на леглото.

# Cynical Speech, за да се освободите духовно и мастурбирате без граници от вербалните еквилибристики на цинични приказни създания.

# Cinema is an old whore, за да разберете как по време на прожекция да се предпазите от нежелани гости от Венера.

# Lammoth’s Blog, за да откриете, че всичко има две страни – една смешна и друга, която ще ви скъса (задника) от смях.

# Необмислени желания, за да осъзнаете, че литературата е по-доброто лице на киното.

И пет пари не давам за мислене, което се ограничава в това да приема боклуците, които всеки ден му снася маркетинговата стратегия на задници, издигнали пред себе си единствената цел да го превърнат в покупателна Анонимка.

Категории:Без категория Етикети:,