>NOSCAR® AWARDS or FUCK YOU, COEN BROTHERS

>

След като два дена гледах филми като замаян, за да съм готов за утресутрешното раздаване на най-прехвалената филмова награда, ето че и аз реших да си направя класация на номинираните заглавия. Тя изглежда така:

1. “The Kids Are All Right” & “Toy Story 3”
…
3. “The Social Network”
4. “Black Swan”
5. “127 Hours”
6. “The King’s Speech”
7. “Inception”
8. “Winter’s Bone“
9. “The Fighter”
10. “True Grit”

Големите губещи отново са рошавите нещастници, за които вече имам съмнения, че са използвали 5 дицилиона маймуни да им режисират различни версии на „Няма място за старите кучета“ и после без да искат са избрали и пуснали по кината най-добрата от тях. Нямам друго обяснение на факта, че същия се оказа шедьовър и тотално се отличава от безличната им продукция през последните 10 години. А „True Grit“ е бездарна копирка на оригиналния „True Grit“ от 69-та година, при това самият оригинал също не струва.

“The Fighter” е единственият филм от горните, който „прескачах“ обзет от неистова скука. Веднага и ще си призная, че току-що излъгах – прескачах и “Winter’s Bone“, но него някак по-нарядко.

“Inception” е с гениален откъм логика скрипт, но, когато става дума за кино-ИЗКУСТВО, сякаш това не е достатъчно. “127 Hours” е на обратния полюс – Бойл знае как да те приобщи, да те накара да се почувстваш близък с герой, заклещен между две скали и оставен единствено с желанието си да оцелее и да изпита това, което дава животът на всеки един от нас – искрици надежда сред грамади от отчаяние.

“The King’s Speech” е забавен. Колин Фърт е велик. Но този филм не сте ли го гледали и преди?! Учителят и ученикът, първоначалното недоверие, зараждащото се приятелство и накрая – блестящо прочетената реч на краля… Джефри Ръш отново беше на ниво. Хареса ми закачката между Фърт и Дженифър Ейл, изиграла жената на героя на Ръш. Ръш я представя на Фърт с репликата „Не мисля, че познаваш крал Джордж Шести.“, а всъщност двамата актьори се познават много добре от телевизионния минисериал на ББС „Гордост и предразсъдъци“ от 95-та, където бяха централната влюбена двойка, и, от който кариерата на Фърт тръгна главоломно нагоре, докато тази на Ейл остана в сянка.

За “Black Swan” – естествено перфектен, но в своята перфектност – стерилен откъм послания. Портман отново доказа себе си, не че талантът й не блесна още в „Leon“.

“The Social Network” – също перфектен, отразяващ действителността и порядките в някои кръгове плюс много силна роля на Айзънбърг, но някак си не ми каза нищо ново, оттам и не го усетих, като „своя филм“.

И сега изненадката – “The Kids Are All Right”. Ако сте го гледали и го смятате за незадоволителен, скучен или там каквото и да било, хора, вървете се прегледайте! До средата скучаех, не виждах перспективите и какво „по-специално“ би могло да се случи. Оприличавах го на поредната лигава, семейна драма, но пренесена в семейството на лесбийки. Да, но това, което последва, ми обърна представите с краката нагоре. Истински, казващ и трогващ.

“Toy Story 3” пък е невероятен с факта, че е третата подред и въпреки това най-силна част от поредицата за детски играчки, която шиба с превъзходството си играчките за възрастни. Заслужено дели първото място.

Та, това е. Празнувайте тази вечер, защото утре може и да нямате повод.

–

*NOSCAR-ът е награда, изработвана ежегодно и ексклузивно от Лили. Представлява обърнат с краката нагоре Фестър, придържан от два мистериозни субекта.